— Какви глупости! — възмути се Гейб.
— Искам да уверя колегите ни от Лос Анджелис — продължи кметът, — че това престъпление, което може би е провокирано от омраза към холивудската общност, се е случило тук, в нашия град, и управата на Ню Йорк и полицията няма да намерят покой, докато престъпниците не бъдат изправени пред съда. Благодаря ви — завърши той и тръгна да слиза от подиума, излизайки от кадър.
— Господин кмет, господин кмет! — сподири го цял хор от журналисти.
— Сега не е време да отговарям на въпроси — прекъсна ги кметът.
— Това свързано ли е със стрелбата по Иън Стюарт днес следобед и с внезапната смърт на продуцента Сид Рот сутринта?
Кметът спря за миг, каза нещо на ухо на комисаря и се върна на подиума.
— Нюйоркската полиция разследва престъпление. Не можем да разкрием повече подробности около това, кое то е известно до момента, и не можем да изказваме предположения относно сочените от вас инциденти и евентуалната им връзка с бруталното нападение над господин Чък. Комисарят обаче ме увери, че цялото управление работи непрекъснато, за да предотврати бъдещи актове на насилие и да стигне до бърза и справедлива развръзка на тази трагедия. Смятам, че е по-добре, вместо да спекулираме с хипотези, всички да се молим за възстановяването на Брад Чък от ужасното изпитание, в което е поставен. Моля без повече въпроси. Благодаря ви и лека вечер.
Този път кметът слезе от подиума и си тръгна, последван от целия си антураж.
Каналът превключи обратно към водещия в студиото и Лекси изключи звука на телевизора.
— Ние ще се помолим ли за възстановяването на Брад Чък от ужасното изпитание? — попита Лекси.
— Не се моля, когато съм гол — отвърна Гейб и се обърна по гръб.
Тя го възседна, сниши се над него и изстена, когато го почувства да се плъзва в нея.
Тазът му се издигна и се притисна силно в нея, а тя изви гръб. Отначало ритъмът им беше бавен и спокоен, но с всяко движение напрежението и страстта им нарастваха. Тя извика името му, а той впи пръсти в хълбоците ѝ и я притегли към себе си.
Секунди ги деляха от мощна кулминация, когато телефонът иззвъня.
Звукът прониза Гейбриъл.
— Не спирай, не спирай! — помоли тя.
Но той спря.
Телефонът иззвъня отново.
Беше малко след полунощ, никой не би му звънял толкова късно. Понякога се обаждаха от агенцията, когато имаха работа за него като статист, но никога след пет Или шест часа вечер.
Телефонът иззвъня за трети път и той вдигна.
— Ало, кой е?
— Един твой фен — каза гласът от другата страна на линията. — Току-що гледах пресконференцията на кмета. Поздравления.
— Поздравления за какво?
— Стига, Гейб. Знам, че ти стоиш зад всичко това.
Гейбриъл се изправи в леглото. Страстта му се беше изпарила напълно. Лекси се отдели от него и седна с кръстосани крака, опитвайки се да разбере какво става.
— Зад кое? — попита Гейбриъл.
— Стига глупости — заяви гласът от другата страна. — Ако за Рот и Иън Стюарт не бях напълно сигурен, то коктейлът "Молотов" напълно ме убеди.
Хамелеона усети стягане в гърдите и паниката се надигна към гърлото му.
Това не беше по сценарий.
ВТОРА КНИГА
ПРЕРАБОТВАНЕ НА СЦЕНАРИЯ
30
Хамелеона затвори очи и се опита да разпознае гласа от другата страна на линията.
— Кой е? — попита той.
Отсреща последва остър смях.
— Стар боен другар — беше отговорът.
— Този номер е нов и никой от старите ми познати не го знае.
— Имаме общи приятели, Гейбриъл. Някои от тях все още работят в "Силвъркъп". Името ти е в списъка на статистите за днес от филма с Иън Стюарт. Предполагам, че онази ужасна трагедия се е разиграла пред очите ти — каза гласът отсреща, след което последва още по-остър смях.
Невроните в мозъчната кора на Хамелеона изгаряха бясно като евтини китайски фойерверки и един от тях изведнъж прещрака и свърза хрипливия смях с определено лице.
— Мики? — попита Хамелеона. — Ти ли си?
— Щастлив съм да съобщя, че съм аз — каза гласът, — но от друга страна, ти не ми се струваш особено радостен, че ме чуваш.
— Мик — продължи Хамелеона, — след полунощ е. Аз и приятелката ми тъкмо...
— Тъкмо какво? Гледахте телевизия? Запознавахте се с новините от деня?
— Бяхме заспали. Какво искаш?
— Нищо, за което да можем да говорим по телефона — каза Мики.
— Когато последно чух за теб, ти беше на дълга ваканция в "Адирондак"[12]. На шест часа път ми е, но ако ми кажеш какви са часовете за свиждания, може да намина да те видя.