— Прекрасно — отговори Черил. — Не мога да поканя някой, който харесва опера. Ще бъда в задънена улица. Обаче ако ти дойдеш, можем да направим сделка, ако един от двама ни не хареса представлението, ще останем поне за малко. Ако и на двамата не ни хареса, ще се изнесем и ще отидем на боулинг или да гледаме състезание по дърпане на трактори.
— В моя случай може би дърпането на трактори ще разшири културния ми хоризонт. Кога е? — попитах аз.
— В събота вечер.
— Ако по това време не преследвам разни маниаци, да знаеш, че имаме среща — отвърнах аз.
Поседяхме и си поговорихме още половин час и когато стана време да ставам, за да тръгна, знаех със сигурност едно нещо за Черил Робинсън — тя беше готова за възраждане след периода Фред. Не бях сигурен само дали аз съм готов да бъда част от него.
37
Гейб беше изнервен. Режисьорът винаги наричаше големите и важни сцени "сцена за пари", но това наистина щеше да бъде сцена за пари. Не можеше да си позволи нещо да се обърка, краят на филма зависеше от това.
Добрата новина беше, че продуцентската каравана се намираше на тиха и спокойна улица, часът беше още 6.00 сутринта — доста преди появата на интензивен пешеходен поток.
Лошата новина бе, че се намираше точно между "Кълъмбъс Съркъл" и центъра "Линкълн" — централно място, явна мишена за терористи. Това означаваше, че мястото ще е пълно с очи — човешки и електронни. Към това се прибавяше и фактът, че пътят му за бягство беше с влак Д, а спътницата му бе аматьор, което автоматично значеше, че човек трябва да е луд, за да се впусне в подобна авантюра.
За мой късмет аз съм си луд, напомни си той.
Нямаха много време за сложна маскировка, затова решиха да се направят на командоси. Със ски маски.
Влакът спря на "Кълъмбъс Съркъл" и двамата се качиха по стълбите към изхода от метрото и тръгнаха към центъра по посока "Бродуей". Щом стигнаха до 62-ра улица, свиха на запад. Прекосиха Кълъмбъс Авеню и видяха караваните. Бяха три, паркирани в зона с надпис "Паркирането забранено", и имаха сини стикери с разрешителни за снимане, залепени на вратите.
— Продължавай да вървиш — каза Гейб.
Мотоциклетът на Джими все още не се виждаше никъде.
Двамата отидоха до ъгъла на "Амстердам" и зачакаха. Не се наложи да чакат дълго. Скоро сузукито на Джими Фицхю се показа откъм "Амстердам", зави надясно по 62-ра улица и спря пред първата каравана, разположена на половин пресечка разстояние.
— Тръгвай бързо! — изкомандва Гейб.
Джими заключи мотоциклета си с верига, прикрепена за влекача на караваната, и тръгна към стъпалата на входа.
— Маски — изкомандва Гейб.
Маските бяха поставени и двамата стигнаха до караваната точно в мига, когато Фицхю отключваше вратата.
Гейб го последва нагоре по трите стъпала и го бутна навътре. Лекси го последва и затвори вратата зад тях.
Бяха вътре. Не беше за вярване, но бяха вътре!
Гейб насочи пистолета към лицето на Джими и както се очакваше, съпротивата му беше нулева.
— Имам около петстотин долара в джоба — каза Джими, — всичките са ваши без проблем.
Тишина.
Гейб продължаваше да държи оръжието насочено към Джими, а със свободната си ръка смушка Лекси.
Макар и с маска на лицето, момичето беше като вкаменено. Това беше нейната голяма сцена, а беше забравила да си каже репликите.
38
В продължение на три секунди тримата просто стояха и се гледаха в слисано мълчание. Гейб чакаше Лекси да каже нещо, Лекси беше забравила, че трябва да каже нещо, а Джими Фицхю се опитваше да сглоби парченцата от пъзела и да разбере какво става. Накрая той се обади пръв:
— Yo tengo dinero[13]— започна той. — Cinco[14]. Cinco стотин долара. No habla espacol[15], но имам петстотин долара.
Гейб посочи с оръжието към Фицхю, след което му направи знак към стола зад бюрото.
— Искаш да седна? — досети се Фицхю.
Гейб кимна и Фицхю седна на стола си.
Джими беше на четиридесет и няколко години, но имаше атлетично телосложение, за разлика от стокилограмовите мотористи, които човек можеше да срещне по околовръстното. Остаряваше достолепно и се гордееше с това — беше пристрастен към фитнеса, играеше тенис и скуош, беше член и на бродуейската лига по софтбол. Гейб не се и съмняваше, че ако му се удадеше този шанс, Фицхю спокойно можеше да го смаже с няколко удара.