Все още държейки валтера насочен към Фицхю, Гейб пристъпи към мястото, където стоеше Лекси, и приближи глава до ухото ѝ.
— Кажи си репликите — прошепна ѝ той.
— Ох, мамка му! Извинявай! — отвърна тя, след което се обърна към Фицхю и заяви: — Искаме парите.
— Говорите английски? — учуди се той.
— Естествено, че говоря английски, що за тъп въпрос! — отвърна Лекси — Повтарям, искаме… парите. Сега!
— Имам петстотин в портфейла. Всичките са ваши. Трябва само да бръкна в джоба си и...
— Да не мислиш, че сме били път до тук само за да ти вземем портфейла? — отвърна Лекси. — Искаме парите за дрога. Отвори сейфа.
Гейб усети как затаява дъх. Репликата "отвори сейфа" беше в сценария, но "искаме парите за дрога" не беше.
— Кои, по дяволите, сте вие? — изкрещя Фицхю. — За Монте ли работите? Той ли ви прати?
— Работим за себе си! — изкрещя в отговор Лекси. — Сега отвори сейфа!
— Не знам комбинацията и не знам нищо за никакви пари за дрога — отвърна Джими и се изправи. — А ако искате да знаете...
Гейб го удари през лицето с плоската част на валтера. Фицхю падна назад в стола и притисна с две ръце окървавената си буза.
— Отвори сейфа веднага или умри! — изкрещя Гейб, размахвайки пистолета към него с надеждата, че болката и страха ще попречат на Фицхю да разпознае гласа му.
— Окей, окей — изпъшка той, — моля, не стреляйте… имам две деца.
Джими падна на колене и избърса кървавите си длани в ризата.
— Наблюдавай го! — изкрещя Гейб на Лекси, надявайки се, че още две думи така или иначе нямат никакво значение. Тя отиде до прозореца на караваната и раздели щората с пръсти.
— Навън има хора, побързай! — съобщи тя.
Фицхю отвори сейфа и отстъпи назад. Гейб погледна вътре. Нямаше оръжия, нямаше нищо друго освен сива метална кутия с ключалка.
— Ключът е в чекмеджето на бюрото ми — каза Фицхю.
Гейб му направи знак с пистолета да отиде натам.
— По-бързо! — извика Лекси и затропа нервно с крака. — Мисля, че някой идва.
Фицхю отвори най-горното чекмедже на бюрото и взе малък ключ, след което извади металната кутия от сейфа.
— Тук има достатъчно за три отделни поръчки — каза той. — Нека обаче да ви дам един съвет — ако вземете няколко пачки, никой няма да тръгне да ви гони, гарантирам ви. Ако вземете всичко, Монте ще ви залови, ще изнасили приятелката ти, ще ѝ пререже гърлото и ще я сложи в ковчег. Мога да ти кажа, че тя ще е щастливката, защото ти ще влезеш в ковчега веднага след нея и все още ще дишаш. След това ще ви зарови някъде и ще забрави къде точно.
— Отвори я! — изръмжа Гейб, който вече сериозно започваше да се притеснява да не бъде разпознат.
Фицхю отключи кутията и вдигна капака.
Вътре имаше три спретнати пачки с банкноти, а най-отгоре се виждаше по една стотачка. Не бяха много дебели, но парите за дрога така или иначе не трябваше да са много обемни, вероятно всичките бяха само стотачки.
— Повярвайте ми — продължи Фицхю, — наистина не искате да ги вземете всичките.
Хамелеона взе едната от пачките, след което се поколеба.
— Не се шегувам, Гейб, побързай! — извика нервно Лекси от мястото си край прозореца. — Кълна се, някой наистина идва насам.
— Гейб? Статистът? — изправи се Фицхю. — Онзи с мотора "Кавазаки Нинджа"? Ти да не си полудял? Наистина ли мислиш, че ще се измъкнете от тук?
Хамелеона нямаше друг избор. Насочи валтера към гърдите на Фицхю и натисна спусъка.
— Мамка му! Мамка му! Мамка му! — повтаряше той. Фицхю се свлече в стола зад бюрото.
Ако до този момент Лекси беше успяла да запази поне капка здрав разум, сега и тя се изпари.
— Луд ли си? — изкрещя тя. — Хората отвън те чуха. Той ти даде парите, защо го застреля?
— Ти каза името ми! — изкрещя Гейб в отговор.
— Не съм. Заклевам се! — отвърна тя.
Гейбриъл грабна останалите две пачки банкноти и натъпка всичко във вътрешния джоб на якето си. Дръпна Лекси за ръката и я повлече навън.
— Маската — изкомандва той.
Двамата едновременно свалиха ски маските си и излязоха от караваната.
Тръгнаха на изток по "Бродуей" и десет минути по-късно вече седяха в последния вагон на влак Д, потеглил към покрайнините на града.
— Съжалявам, Гейб, съжалявам — плачеше Лекси и сълзите ѝ се стичаха по бузите.
— Направи ми една услуга — процеди през зъби той. — Просто млъкни, мамка му!
39
На бюрото ми се мъдреше голяма чаша кафе и кутия понички с глазура с бележка, залепена отгоре, която гласеше: "Съжалявам за Спенс. Той иска само да помогне. XX[16], Кей-Мак".