Кайли седеше на своето бюро и дъвчеше последната хапка от собствената си поничка с глазура.
— Взех си една — обясни тя и прекара остатъците с глътка кафе. — Останалите единайсет са си само за теб.
— Оценявам жеста, но не мислиш ли, че е твърде клиширано? Ченгета и понички? — попитах.
— Между другото, за протокола: не съм давала на Спенс номера ти — каза тя. — Намерил го е в моя телефон.
— Той сподели ли с теб теорията си, или аз да го направя?
— Изложи ми я тази сутрин. Силните на деня в Лос Анджелис са измислили пъклен план да съсипят филмовия бизнес в Ню Йорк.
— Подмолен и подъл план — отбелязах аз. — В подобен сценарий все очакваш да е замесен и Лекс Лутър[17].
— Знам, че е откачено, но поне трябва да му се признае, че има въображение — отвърна Кайли.
— Въображение? Никак не е чудно защо не мога да разреша този случай — казах аз. — Като обикновен идиот, аз просто се опитвам да свържа фактите.
— Ето къде е разликата между полицейската работа и телевизионния бизнес — каза Кайли. — Що се отнася до хората от телевизионния бизнес, действителността е силно надценявано понятие и те никога не биха я допуснали да пречи на начина им на мислене.
— Вчера беше едва първият ни работен ден като екип — отбелязах аз. — Но сега, след като вече имам известен поглед върху съпруга ти, питам се колко ли често ти се е налагало да купуваш понички на бившите ти партньори?
— Ако искаш вярвай, но ти си първият, на когото Спенс се обажда — каза тя.
— Поласкан съм. Останах си недоспал, но съм поласкан.
— Нали го знаеш Спенс, винаги се е възхищавал на полицаите. Харесва му това, че имаш възможността да съчетаеш полицейската работа с шоубизнеса. Снощи ми каза, че имаш най-готината работа на света и с удоволствие би си разменил мястото с теб, ако можеше.
Спенс Харингтън иска да си размени мястото с мен? Нямах представа как да отговоря. Така и не успях.
— Зак! Кей-Мак!
Капитан Кейтс вървеше към нас и раздаваше заповеди в движение.
— Имаме обир и убийство, западна Шейсет и втора улица между "Кълъмбъс" и "Амстердам".
Познавах района добре, кварталът беше доста спокоен и тих.
— Какво има там? — попитах аз.
Кейтс спря пред нас, изглеждаше така, сякаш и тя не беше успяла да мигне през нощта.
— Служебна каравана на снимачен екип — отвърна тя. — И един продуцент с куршум в гърдите.
40
Гейб и Лекси нахлуха трескаво през входната врата и събориха месинговата стойка за чадъри, която тя беше домъкнала от битака за дванайсет долара.
Не си бяха проговорили през целия път до дома. Влязоха, без да си кажат и дума, във входа на блока: той все — още бесен, тя — хлипаща.
Стигнаха до фоайето и спряха пред асансьора. Лекси мълчеше със свити рамене и зачервени очи, духът ѝ бе и съкрушен. Накрая проговори:
— Никога повече няма да ме обичаш, нали?
Тя наистина го мислеше. Разсъждаваше така: Прецакваш се, изоставят те. Родителите ѝ бяха постъпили точно така с нея.
— Не ставай… — започна Гейб и преглътна думата глупава. — Не говори такива неща — поправи се той.
Вратите на асансьора се отвориха, тя пристъпи вътре и застана в ъгъла с ръце, притиснати до хълбоците, и с все още стичащи се по страните ѝ сълзи.
— Лекси — каза той и я последва в асансьора, станалото — станало! И аз малко пощурях, но въпреки това те обичам. Винаги ще те обичам!
Ако беше смятал, че това ще я успокои, явно беше сгрешил. Тялото ѝ се разтресе при опита ѝ да сдържи риданията си. Никога преди не я беше виждал толкова отчаяна и това го порази.
— Всичко е наред — омекна той и я взе в прегръдките си. Целуна челото ѝ, очите, солената от сълзите буза в опит да я успокои.
Тя вдигна глава и той нежно докосна устните ѝ със своите. Лекси изстена, разтвори леко устни и той докосна езика ѝ. Плъзна ръка надолу и притисна задника ѝ, а в отговор тя повдигна таза си към него. Членът му се втвърди.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата се запрепъваха трескаво през коридора, докато най-накрая се озоваха пред входната врата и той успя да пъхне ключа в ключалката.
Тя вече смъкваше панталона и гащичките си още преди вратата да се затвори зад гърба им. Сграбчи го за колана, придърпа го към себе си и с вещина разкопча копчетата на джинсите му, докато той сваляше якето си, преди да го захвърли на пода.