Под козирката на входа се мъдреше надпис в излиняло бордо: "Райска градина".
— Добре е да се види на практика как градоустройствените закони в Ню Йорк са били достатъчно гъвкави, за да позволят на някого да си построи весела ферма[18] в средата на квартал, изпълнен с такова младежко излъчване — отбеляза Кайли.
— Не прави прибързани заключения, детектив — отвърнах аз. — Може би лудницата е била тук първа, а щастливото малко кварталче е израснало около нея.
— Посещавала съм такива места и преди — добави тя,
— Частни клиники, домове за възрастни хора, психиатрични заведения… Опитай се да зададеш няколко въпроса и всички заемат защитна позиция, сякаш са адвокати на мафията. Обикновено се намира и по някоя подла малка невестулка, на която наистина много би и се искало да може да помогне, но след това веднага се скрива зад конфиденциалните отношения между лекар и пациент и не иска да каже и дума без съдебна заповед.
— Може да заплашим подлата малка невестулка с търсене на отговорност за подаване на подвеждаща реклама
— Предложих аз. — Виж, тротоарът е разбит, тревата е суха и кафява, а сградата е истинско мъчение за очите. "Райска градина" друг път!
Фоайето се оказа горещо и влажно. В случай че обитателите си плащаха за климатик, то определено не получаваха услуга за парите си.
Зад рецепцията седеше жена на средна възраст, която, изглежда, си купуваше червена боя за коса на килограм! Тя вдигна поглед към нас и ни посрещна с усмивка за добре дошли. По всичко изглеждаше, че началото е обещаващо.
— Добар ден, мо'а ли да ви помогна? — поздрави ни тя с акцент, който веднага я отличи като родена, израснала и получила образованието си в Куинс.
— Нюйоркска полиция — казах аз и показах значката си. — Търсим Гейбриъл Беноа.
— Кой?
— Пише се Бен-ойт — произнесох името по-бавно и отчетливо аз.
— О, Бенуа — отвърна тя и поклати глава, изразявайки неодобрение към неправилното ми произношение. — Той вече не е тук.
— Къде можем да го намерим? — попитах аз.
— Ше тря'ва да говорите с нашия директор, доктор Бен-Давид — отвърна тя. — Седнете.
Чакалнята беше пълна с твърди плюшени дивани, които може и да са били смятани за красиви по времето на Труман, но в настоящия си вид изглеждаха жалки. Седнахме.
— На бас по пет долара, че той ще е луд фен на "Метс" — подразни ме Кайли.
Тъкмо щях да отклоня предложението за баса, когато до нас достигна оглушителен писък. Хората, които живеят в психиатрични клиники, пищят по всяко време на деня или нощта, но този беше различен — прозвуча като писък на агонизиращ човек. Аз го знаех, Кайли го знаеше, рецепционистката също го знаеше.
— О, Боже! — каза рецепционистката и се втурна към края на коридора. — Това е доктор Бен-Давид.
47
Двамата с Кайли последвахме рецепционистката надолу по широкия коридор, който някога може и да е бил боядисан във ведро жълто, но в момента имаше унилия оттенък на болен от жълтеница.
Вратата към кабинета на доктор Бен-Давид беше отворена и ние тримата нахлухме направо вътре. Оказа се, че директорът съвсем не е това, което очаквахме.
Лaypa Бен-Давид беше около трийсет и пет годишна, впечатляващо привлекателна жена, която в момента лежеше просната върху дивана в кабинета си и изглеждаше впечатляващо бременна.
— Доктор Бен-Давид, добре ли сте? — попита рецепционистката.
— Добре съм, Дорис — отвърна жената и седна. — Съжалявам за писъка, но това малко човече май иска да излезе две седмици преди датата си — допълни тя и сложи и двете ръце върху корема си. — Току-що ме дари с една здрава контракция.
— Започнало ли е раждането? — попита Кайли.
— Напълно — отвърна Бен-Давид.
— Ние сме от Полицейското управление на Ню Йорк. Може ли да ви закараме в болница?
— Не, благодаря. Обадих се на съпруга ми, ще пристигне след няколко минути.
— Търсеха Гейбриъл Бенуа — каза Дорис.
— И аз се тревожех за него. Добре ли е? — попита Бен-Давид.
— Не знаем — отвърна Кайли. — Аз съм детектив Макдоналд, а това е партньорът ми детектив Джордан. Ще имате ли възможност да отговорите на няколко въпроса?
— Може би ще успея да се справя с няколко въпроса, на които се отговаря само с "да" и "не", но не съм сигурна, че това хлапе ще стои мирно достатъчно дълго, за да отговарям на въпроси, които изискват обстоятелствен отговор — намръщи се тя. — Дорис, върни се на бюрото си отпред и прати Лорънс при мен веднага щом се появи.