— Да не мислиш, че е по-добре там да се появи откачена съпруга, която да започне да се прави на герой?
— По дяволите, Зак! Имаме само двайсет и осем минути — отвърна тя. — Знам къде е Спенс, знам как да стигна дотам и нямам никакво време да се занимавам с подкрепления и да се чудя как да ги карам да действат по-живо.
Кайли зави рязко надясно към южната част на "Сентръл Парк", по богаташката 59-а улица, която се простира от "Гранд Арми Плаза" на Пето авеню до "Кълъмбъс Съркъл" на Осмо авеню. От двете ѝ страни са наредени десетки туристически карети с конски впрягове, които само чакат нетърпеливи туристи, изгарящи от желание да бъдат откарани на двайсетминутна обиколка през парка за петдесет долара плюс бакшиш. Кайли натисна продължително клаксона и пресече двойната непрекъсната линия, отделяща насрещното движение, преминавайки в по-малко натоварената лента, водеща на изток.
— Проверихме пълния списък с всички възможни мишени — каза тя. — Защо не се сетихме за Спенс?
— Търсехме варианти за зрелищен финал — отвърнах аз. — Но Беноа току-що превърна шоуто във вендета. Ти уби приятелката му.
— Точно така — заяви тя и зави наляво по Седмо авеню, промъкна се ловко в аварийната лента и настъпи до дъно педала на газта. — Значи, ако Спенс умре, вината ще бъде изцяло моя.
Мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах името.
— Кейтс е. Макграт сигурно ѝ е казал, че сме излезли по код две-едно-седем.
— Не вдигай — каза Кайли.
— Полудя ли? Тя ни е шеф.
— Да, в момента съм напълно полудяла. И ако кажем на шефа какво правим, може да ни дръпне щепсела. Зак, знам, че Спенс не означава почти нищо за теб, но ако те е грижа за мен, моля те, моля те, моля те, не вдигай телефона!
Ако ме е грижа за нея ли? Имало ли е въобще момент, в който да не ме е грижа? И сега целият този емоционален багаж заплашваше да помете единственото друго нещо, за което ме беше грижа. Кариерата ми.
Телефонът иззвъня повторно. Името на Кейтс отново проблясна на екрана. Под него имаше два бутона — един зелен и един червен: приеми обаждането, откажи обаждането.
В момента и двата ми казваха: "губиш" и "губиш".
Сигурно ще съжалявам за това до края на живота си, помислих си аз и натиснах единия от бутоните.
71
Хамелеона прави последна смяна на костюмите и потегля с взетата под наем кола към кея на Саут стрийт. Екипът му вече го очаква — шестима мъже и три жени, облечени в еднакви униформи, каквато носи и той — черен панталон, бяла риза, бяло вечерно сако и електриковосиня папийонка. Работи с тях вече три месеца и те се радват да го видят.
— Армандо! — извика едната от жените, докато той преточваше през паркинга. — Притесних се за теб. Още малко и щеше да изпуснеш лодката.
Каза му го Адриен Гомез-Бауер, красавицата с катраненочерна къдрава коса, която твърде очевидно си падаше по него. Чудеше се дали въобще би обърнала внимание на Гейбриъл Беноа, но Армандо Савой — младият актьор с шоколадова кожа, който бе роден в Буенос Айрес, отраснал в Марсилия и опитващ се да направи големия си пробив в Ню Йорк, определено ѝ харесваше.
— Адриен, та cherie [21] — поздрави я той и се наведе към нея, за да я дари с традиционната френска целувка по двете бузи, — извинявай, че закъснях. Обадиха ми се за новата пиеса на Мамет. Спрели са се на мен и още двама души.
— Господи, Армандо! Пиеса на Дейвид Мамет? — изуми се тя. — Това е страхотно. Кълна се, че ако получиш ролята, ще бъда в центъра на първия ред за премиерата, дори и да се наложи да продавам тялото си, за да платя за билетите.
В друго време той би се зарадвал на възможността да подсили сексуалното напрежение, Лекси не би имала нищо против. Тя знаеше, че всичко е част от играта му. Но сега, когато нея я нямаше, флиртът с Адриен му се струваше недостоен.
— И все пак съжалявам, че закъснях, шефе — каза той.
Адриен, шефът на екипа, се усмихна.
— Този път ще ти се размине. Но следващия път ще си получиш заслуженото.
Гейбриъл се престори, че не е забелязал подтекста в думите ѝ, и постави крак, за да се качи на платформата към каросерията на един от камионите с доставки на храна.
— Кой е домакинът на тазвечерното ни соаре? — попита той.
— Шели Трегър — отвърна Адриен. — Той е мултимилиардер, телевизионен продуцент. Виждаш ли яхтата, на която ще работим? Не е под наем. Негова е. Поканил е сто двайсет и седем гости, като повечето от тях са в бизнеса. Може би тази вечер един от нас ще има шанса да бъде открит.