— Иска ми се да се бяхме събрали всички днес — каза Пат, обръщайки се към съпруга си. — Имаш ли вести от него?
— Не още. — Той се усмихна. Шумът от стрелбата, идващ от близките тренировъчни позиции, беше фон, с който всички бяха свикнали. — Но сега е доста зает. Ще се обади веднага щом има възможност.
Най-големият им син винаги бе проявявал съзнателност и силно чувство за отговорност. Не би пропуснал без особена причина семейно събиране като това.
— Предполагам, че си прав — кимна тя и се обърна, за да го целуне. — Но погледни се само. Ако не отидеш на сянка, ще изгориш до червено.
Годините на открито по време на военната служба бяха направили кожата на лицето му кафява и груба като кора на дърво, но тя все още продължаваше да се притеснява за него.
— Не се тревожи — каза полковникът, повдигна леко периферията на фермерската й шапка и я целуна между затворените очи. — Имам да се безпокоя за много по-важни неща от милото тексаско слънчице.
— Сега ме остави — добави след малко с усмивка. — Онова малко момиченце има нужда от дядо си, за да й покаже някои неща за язденето. Бягай обратно на партито и се погрижи за гостите… хайде.
Той шеговито я потупа по хълбока, така както би плеснал новообяздена кобила.
Когато жена му си тръгна, полковник Елис се насочи към корала, където няколко мъже тихо разговаряха. Звуците на смеха, празничната музика и играещите деца заглушаваха далечната стрелба. Той се опита да се съсредоточи върху широката усмивка на внучката си. Това трябва да е един щастлив ден, реши той, въпреки нахлуващите в ума му мрачни мисли.
Джеръми Уолър лежеше насред купчина чаршафи, пропити с потта му и разлятата бира. Единствената светлина, проникваща през щорите, бе от голямата неонова реклама, монтирана наблизо.
Банкок, разсъди той, опитвайки се да събере мислите си. Още една хотелска стая в един от многото чужди градове.
Бяха минали повече от четирийсет и осем часа от атаката в Ириан Джая, а той все още нямаше сигнал от своите контрольори.
Протегна се към нощното шкафче, взе оттам дистанционното, насочи го към малкия телевизор и започна да сменя каналите: попадна на „Апокалипсис сега“, озвучен на тайландски, после прехвърли още няколко филма от Боливуд9, бъкащи от негодници с черни мустаци и припадащи влюбени, на футболен мач от старо световно и на някакъв азиатски вариант на МТВ, където обвити в ярки воали жени танцуваха под звуците на екзотична музика.
Той скочи от леглото, отвори широко капаците на прозорците и шумът на кипящия отвън живот нахлу с пълна сила в стаята.
Още един екзотичен град, който само ще видя, без да мога да му се насладя.
Беше прикован към тази стая, в очакване на сигнал от своя шеф. Не можеше да прави нищо друго, освен да спи и да гледа телевизия. А трите хапчета „Амбиен“10, шестте бутилки „Цинтао“11 и безкрайните превъртания на барабана на магнума доведоха само до няколко прозевки.
— Какво ще кажеш за няколко лицеви опори? — предложи сам на себе си той, жаден да чуе познат глас. Чувстваше главата си празна, замаяна от хапчетата, махмурлука и безсънието. — Залагам пет долара, че няма да направиш двеста.
После се отпусна на колене и зае начално положение. Опря крака в ръба на леглото и започна поредица от перфектни лицеви опори, които тихо отброяваше в сякаш откъснатата от света стая.
Термит, помисли си той, когато бройката мина десет. Припомни си какво бе станало, след като редник Джейн изтича на малката поляна. Такава ослепителна светлина можеше да се предизвика само от „Термит“ — съединение на железен оксид, алуминий и калиев хиперманганат, примесени с глицерин.
Джеръми беше виждал последствията от „Термит“ по време на войната в Косово, но едва след като беше включен в екипа за борба с тероризма беше оценил цялата му сила. Специалистите от „Делта“ бяха демонстрирали тази запалителна бомба по време на ученията във Форт Брат миналата есен. При възпламеняване гранатата развиваше 2200 градуса и гореше като мълния.
„Предполагаше се, че това ще бъде просто залавяне на търсен от властите престъпник — помисли си той. — Просто сгащване на един терорист в скривалището му в джунглата“.
9
Прозвище на голямата филмовата студия в Бомбай, Индия, намекващо за филмовия център Холивуд. — Б.пр.