— Още не са се разкрили напълно — намеси се друг мъж. Сирад познаваше математика, но знаеше само първото му име: Рави. — Един от контрольорите на системата е открил съмнителна следа около четири часа тази сутрин.
— Следа ли? — сви рамене Сирад. — Контрольорите на системата откриват опити за проникване по всяко време и отвсякъде — от хакерите хлапетии до европейските конкуренти на компанията. Всички опити са безуспешни. Какво ви кара да мислите, че някой от тях наистина може да проникне в системата?
— Опитват се да преминат под комуникационната база на нашата защитна преграда — каза Рави. Тихо говорещият индус носеше небесносиньо сако и евтина памучна риза, закопчана до горе. Без връзка. — Тази „следа“ предполага много усъвършенствана софтуерна програма, предназначена да наподобява нашите контролни влизания. Това не е работа на случайни хакери.
Сирад прекара хавлиената кърпа по лицето си.
— За да преминат през преградите, трябва да знаят нашите кодиращи системи — каза тя. — Това означава, че е възможно да знаят и че можем да копираме потоци данни на клиентите.
— Така е — каза Мичъл. Той отключи затвора на пушката „Дримъл“ и погледна през пирамидално монтираните дула. — Но за нещастие има и друго. Още не си чула най-лошото.
Деветдесет и две…
Ръцете на Джеръми започнаха да пламтят от напрежението. Болката му даваше възможност да се съсредоточи, но нищо не можеше да спре ума му, който все още се връщаше назад към джунглата на Ириан Джая.
Всичко бе станало съвсем изненадващо. Джейн вече се бе отправила към Французина, когато сержантът от „Делта“ застана зад един от американците, постави карабината си „Марк IV“ зад тила му и натисна спусъка.
БУУМ!
Изстрелът от 223-калибровата пушка отекна силно над поляната.
Един от индонезийските приятели на Махар скочи и затича, като че ли под краката му гореше — препъвайки се със завързани зад гърба ръце и качулка на главата, той успя да направи едва четири или пет крачки, преди да се блъсне в един бидон и да рухне тежко на земята. Един от „тюлените“ пристъпи към него и го сграбчи за ръката, но мъжът се дърпаше отчаяно и се молеше на някакъв неразбираем за Джеръми език.
Сто и пет…
„Тюленът“ довлече съпротивляващия се човек отново до мястото му. През оптичния си мерник Джеръми видя, че пленникът се беше подмокрил — тъмно неравномерно петно се разширяваше в горната част на панталоните му.
— Кейлъб?! — извика американецът отляво. Вече нямаше никакво съмнение в националността му. Джеръми ясно разпозна южняшкото произношение: Алабама или Джорджия.
— Стой спокойно, Франк — намеси се албиносът. Говореше с равен глас, почти с безразличие.
— Мисля, че тези копелета се готвят да ни у-убият — заекна Франк. — Трябва да направиш нещо, човече! Ще ни убият.
Редник Джейн приклекна до него и му каза нещо, което Джеръми не успя да чуе. Мъжът започна силно да клати глава назад-напред и да опъва гъвкавите си белезници.
— Бягайте, момчета! Ще ни избият всичките! — кресна Франк. Той се опита да се изправи на крака, но се подхлъзна и падна по лице в мръсотията.
Сто и двадесет…
Надигна се и един от индонезийците, но успя да направи само няколко крачки, преди да се спъне в едно от мъртвите кучета и да се стовари тежко в калта.
БУУМ!
Французина застреля Франк както бе паднал на земята. После настъпи истински хаос.
— Най-лошото ли? — повдигна вежди Сирад. — Какво по-лошо би могло да има?
— Вътрешната ни бариера е квазифизична величина — припомни й Рави. — И нарочно е отделена от останалите защити на данните. За да могат да я преодолеят, онези отвън би трябвало вече да са разгадали нашите ключови алгоритми, което означава, че са клонирали или откраднали копията на нашите генератори на случайни числа.
Сирад се облегна назад. Алгоритмите, защитната броня на цялата кодираща система на „Куантис“, се основаваха на онова, което навремето бе случайно генериране на големи прости числа — с от по 155 знака. Доскоро случайността — големият ограничител за теорията на кодирането — беше „увеличавана“ с използването на стохастична12 вариация на физически шум от източници като офисни клавиатури, градско движение и вятър. Въпреки полаганите големи усилия обаче, нямаше компютър, който да възпроизведе истинска случайност. Новите „числови генератори“ на „Бордърс Атлантик“ бяха променили това положение.