— Откривам Съвета на волята — каза силно водачът. Затворникът беше тласнат по средата. — Прочетете обвиненията.
Дежурният за деня измъкна смачкан лист от джоба си и намести качулката си така, че да може по-добре да чете под бледата червеникава светлина.
— Обвинява се този мъж, свещеник на Финеас, поел обет да служи на справедливия и всемогъщ бог, че предаде доверието, застрашавайки по този начин живота на своите братя и успеха на мисията. Обвинява се този мъж, свещеник на Финеас, комуто бе доверено да работи за нашия справедлив и всемогъщ бог, че е пристъпил клетвата си, като е разпространил информация извън рамките на своята клетка. Обвинява се този мъж, свещеник на Финеас, обрекъл се да служи на справедливия и всемогъщ бог, че ненужно е сеел съмнение относно светостта на този Съвет.
Окованият мъж започна да хлипа. Сълзите се търкаляха тихо и мокреха превръзката на очите му. След малко започна да кашля и да се дави и скоро пристъпът на разкаяние запуши носа и гърлото му. Сега единствено звуците на мъчителното му хълцане изпълваха помещението.
— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита? — попита водачът. Само охраната и обвиненият стояха прави, останалите седяха в креслата си.
Безпомощният затворник се размърда, опитвайки се да поеме дъх, но после въздъхна примирено и заговори:
— Само казах на жена си, че ще отсъствам от града, и да гледа телевизия, ако се тревожи за мен, за да разбере, че служа на божията воля — рече той. — Какво е престъплението ми? Тя е бременна в осмия месец и беше уплашена. Просто исках да я успокоя.
— Въпроси от Съвета? — попита водачът.
— Ти си казал на съпругата си, а тя е казала на други — намеси се ръководителят на операциите. — Какво ще стане, ако ни е издала на всички в квартала?
— Не е. Не би могла. Никога.
— Така си мислехме и за теб — рече водачът. Докато говореше с обвиняемия, гласът му се променяше — от спокойно властен до обвинително съскащ. Беше глас, от който дори и в ясен ден можеше да те полазят тръпки по гърба. — В неделя загубихме някои от най-добрите си мъже в джунглите на Индонезия. Защо да смятаме, че това няма нищо с общо с голямата ти уста?
Мъжът започна да трепери. Люлееше се като лист.
— Моля ви — заекваше той, — ще имам бебе. Съпругата ми…
— Неволно или по небрежност, ти си ни предал — каза водачът. — Мотивите всъщност нямат никакво значение, нали?
Водачът кимна и охраната реагира незабавно. Те знаеха, че бог е единствената истинска сила, но мечът на възмездието беше в ръцете на водача.
Без повече обсъждане охраната измъкна петнайсет сантиметров боен нож „Танто“, постави върха му до дясното ухо на вече осъдения мъж и с едно-единствено въртеливо движение прокара острия като бръснач нож под брадата на жертвата.
Смъртта настъпи моментално. Имаше изненадващо малко кръв.
— С това завършва нашият конклав13 — рече водачът. — Изгорете го в екарисажа за животните.
Един от мъжете стана и се отправи към вратата. Други трима повдигнаха мъртвото тяло. Водачът изчака всички да излязат и също мина в коридора. Спря в началото на бетонна стълба и свали качулката си.
— Благодаря ти, Господи, че запази нашия Кейлъб — отправи молитва водачът със силния си тексаски акцент.
От прозорчето горе струеше слаба лунна светлина, осветяваща могъщите му рамене. Съобщенията от другия край на света му бяха разкрили, че синът му е оцелял в джунглата на Индонезия, след като е бил тежко ранен, и скоро ще се завърне, за да се захване отново с мисията.
Над него настойчиво иззвъня камбанка — сигналът за вечеря.
Полковник Бък Елис сгъна робата си под мишница и заизкачва стълбището. Тук, в „Хоумстед“, работата никога не свършваше и той беше много гладен.
— Татко! Татко! Татко!
Джеръми най-после се бе върнал у дома си в Стафорд, Вирджиния, при знаменцата, балоните и горещите прегръдки. Повече от три дни не беше спал, не си беше взимал душ и не се беше бръснал, но това нямаше никакво значение за трите малки деца, които го чакаха на входната врата.
— Къде ми е подаръкът? — петгодишният Кристофър беше нетърпелив. Всеки път, когато баща му се връщаше от мисия, му носеше по нещо. А и този път бе отсъствал повече от два месеца. — Искам нещо голямо!