Съседите можеше да протестират, че хеликоптерът на Мичъл „Бел Джет Рейнджър“ никак не пасва на идиличната им природа. Но само в случай че такива имаше. Затова и той се бе постарал да няма съседи наблизо. Неговото имение „Саут Егримънт“ бе огромна каменна къща с дълга ниска пристройка към нея, наричана „Дългата пътека“. Владението му се простираше на площ от около три хиляди декара, а най-близката къща беше на почти два километра.
— Вашият обяд, г-н Мичъл — обяви икономката, внасяйки тържествено дървен поднос със сьомга, гарнирана със зелени листа от кресон, борови ядки и кускус. Генералният директор на „Бордърс Атлантик“ винаги предпочиташе да се храни в „Дългата пътека“, където се чувстваше изпълнен с енергия.
— Благодаря ви, г-жо Хартунг. — Той вдигна поглед от новата биография на Александър Калдър21 и посочи края на бюрото си. Ярките слънчеви лъчи проникваха през прозорците, чиито оловни стъкла бяха потъмнели с годините.
Стегнатата, пълна жена постави подноса и тихо излезе. Ана Хартунг и нейният съпруг Герхард работеха вече повече от четирийсет години в „Дългата пътека“. Бащата на Мичъл ги бе наел на борда на един пътнически кораб от Аржентина. Всеки намек, че може би двамата се крият от някакво по-тъмно минало, оставаше нечут. Патриархът на фамилия Мичъл ценеше верността над всичко друго, а нацистите бяха известни именно с предаността си.
— Добър ден, г-н Мичъл — Траск влезе в трапезарията и кимна на икономката. Старата жена мина мълчаливо покрай него, без да се интересува от по-новото поколение слуги.
— Добър ли е наистина? — попита Мичъл, като остави книгата настрани. — Бях твърде зает, за да обърна внимание.
— В интерес на истината, аз също — отвърна Траск. Усещаше кога Мичъл би понесъл остроумничене и кога — не. — Но мисля, че ще се заинтересувате да видите това, което успях да ви донеса.
Мичъл знаеше, че Траск бе ходил някъде, защото преди половин час бе чул хеликоптера. Сега единственият му въпрос беше: защо Траск не се бе появил по-рано?
— Добре, отваряй тогава — излая Мичъл. Макар и гладен, той напълно забрави бързо изстиващото ястие.
Началникът на персонала носеше блестящо полирана махагонова кутия, инкрустирана с черешово дърво, бреза и бяло злато. В средата на капака имаше голям кръг и в него грижливо бяха гравирани инициалите А. В. Х.
— Дори само кутията си струваше труда — рече Траск, въртейки кутията и наблюдавайки танца на светлината върху лакираната й повърхност. — Фантастична е.
Но Мичъл не се интересуваше от кутията и Траск го знаеше. Той повдигна капака, за да покаже двата 54-калиброви английски револвера за ездачи — изящни образци на европейското оръжейно майсторство от осемнайсети век, изработени от дамаска стомана и черно гръцко орехово дърво.
— Чудесни са — зяпна Мичъл. Вдигна ги към очите си и дълго ги гледа със затаен дъх.
Траск бе успял да му достави револверите, които Александър Хамилтън22 и Аарон Бър бяха използвали, за да разрешат спора на честта. На 11 юли 1804-та двамата политически врагове се бяха изправили един срещу друг на мястото за дуели в Уайхоукън, Ню Джърси. Един от тези пистолети бе отнел едновременно живота на Хамилтън и служебната кариера на Бър. Сега и двата бяха намерили пътя си към Мичъл.
— Сега ще намеря отговора на въпроса, който винаги съм си задавал — рече Мичъл. — Кой от двата е бил неговият?
— Този отгоре — отвърна Траск. — Така поне казва семейството. За нещастие не можем да бъдем сигурни, защото оръжията са били извън семейството почти четири десетилетия.
Мичъл знаеше откъде идват. След повече от сто и шейсет години един наследник ги беше продал на банка „Чейз Манхатън“. Шефът на „Бордърс Атлантик“ се беше добрал до тях след не малко усилия.
— Колко пъти, според теб, някой е дърпал този спусък след фаталния ден? — попита Мичъл. Той вдигна тежкото оръжие от кадифената му възглавничка.
— Семейството твърди, че не се е случвало — каза му Траск. — А и собствениците на банката едва ли са го правили.
Мичъл отделяше голямо внимание на историята на оръжията, които купуваше. Пистолетите го интересуваха единствено когато с тях бе свързана някаква история.
21
Александър Калдър (1898–1976) — Първият американски абстракционист, художник и скулптор, добил международна известност. — Б.пр.
22
Александър Хамилтън (1755–1804) — виден американски политик, конгресмен и министър. — Б.пр.