— Апартамент двайсет и две — каза той. — Може да паркирате на сектор А.
Тя последва напътствията и като влезе в сградата, втори охранител я придружи покрай няколко врати с цифрови ключалки по криволичещ коридор, подобен на този в „Заешката дупка“. Сирад намери Рави, „Не мога да топя в манджата“ и още един мъж погълнати от работата си.
— Обиколка с благотворителна цел? — попита я системният оператор още с влизането.
— Трябваше да си остана в града — каза тя. — Но чух, че се нуждаете от възрастни хора, за да ви наглеждат.
Рави се засмя, но не сметна за нужно да става от терминала си. Беше се обградил с жълти бележници с твърди корици, кутийки с „Ред Бул“ и „Туизлърс“. „Не мога да топя в манджата“ стоеше до лявото му рамо и драскаше някакви бележки по дланта си, без да обръща внимание на Сирад.
— Срещнахте ли големия си приятел? — попита Рави.
Сирад поклати глава. Мъжът, застанал отдясно на Рави миришеше на цигари и пот. Прическата му напомняше за тази на Боб Дилън, а на тениската му се мъдреше надпис: „Е=МС Хамър“32.
— Р-р-радвам се да ви видя — каза той. — За разлика от „Не мога да топя в манджата“ този тип безсрамно зяпаше гърдите на Сирад. — Мамка му, Рави, ти н-не ми каза, че тя е т-толкова д-дяволски г-готина!
— Не му обръщай внимание, безобиден е — подхвърли Рави и като посочи серия от числа и символи на монитора си, се обърна към „Не мога да топя в манджата“: — Това е нашата аномалия.
— Върху какво работим? — попита Сирад, като свали якето си и го хвърли върху един празен стол. Помещението изглеждаше съвсем различно от това на седемнайсетия етаж в „Албъмърл Билдинг“. Така наречената мозъчна лаборатория приличаше повече на кабинет по информатика в някой колеж. Пет-шест терминала бяха поставени върху открити работни места, а бели дъски покриваха две от стените. По стените имаше няколко евтини репродукции на пейзажи, а в дъното на помещението се виждаше диван, тапициран в кафеникаво землисти тонове.
— Дигитален подпис — каза Рави. — Нашата къртица използва доста впечатляващ маскиращ алгоритъм, за да ви попречи да го идентифицираме.
— Ш-ш-шибаиякът е умен — каза вторият тип. Той наклони глава, за да оцени задника на Сирад.
— Все пак кой сте вие? — попита Сирад. Той държеше в едната си ръка кутия безалкохолно, а в другата недопушена цигара „Пал Мал“. Въпреки наивно момчешкия му вид Сирад можеше да усети търсещия интелект у него.
— Вълнови теоретик — каза „Не мога да топя в манджата“. Изглеждаше горд. — Звукови вълни.
— Защо се нуждаем от специалист по звука при разкриването на натрапниците?
Индиецът — криптограф посочи друга серия числа и символи.
— Ти си прав за онези ФОРТРАН диверсии — каза той на „Не мога да топя в манджата“; после се обърна към Сирад така, сякаш му беше писнало от нейното невежество.
— Нуждаем се от него, за да ни генерира случайности. Забравихте ли крайъгълния камък на Нгуен? Открихме, че той има специфично приложение при стохастичната вълнова теория. Тоя тип тук може и да изглежда като уличен крадец, но е открил начин за откриване на коефициенти от анормален порядък. Съвсем скоро го назначихме, като го издърпахме от една високотехнологична фирма в Калифорния.
— Да-а, наистина съм ш-ш-шибан г-г-ений — каза новопостъпилият.
— Мислех, че вече сме открили къртицата — каза Сирад.
— Открихме я — каза „Не мога да топя в манджата“, — но не искаме те да узнаят това. Тоя рапър тук ни помага да се правим на заспали, докато онези направят следващия си ход.
— К-като че ли е г-горещо тук, а? — каза специалистът по звука и смачка фаса си в празната кутийка от безалкохолно.
— Трябва да спреш да пушиш, наистина — озъби му се Сирад. — Димът определено ме дразни.
— Д-д-дишай спокойно, секси — отвърна онзи. — Т-тези т-т-вой цици направо ме убиват, но аз се старая да се справя с п-п-положението.
Сирад нямаше време за идиотски игри. Тя дръпна нагоре блузата си с една ръка и сутиена с другата, показвайки две страхотно оформени гърди с тъмни зърна.
— Ето — каза тя с делови тон. — Вече ги видя. Сега си вземи един студен душ и махни шибаните цигари. Предстои ни дълга нощ и не ми харесва начина, по който ме умирисваш.
Вицепрезидентът буквално прехвърча покрай двамата униформени морски пехотинци и влезе през главния вход на Ситуационната зала, чиято врата сега стоеше постоянно отворена заради оживеното движение. Охраната беше по местата си, но на този етап ключалките ненужно щяха да забавят нещата.
32
Ироничен каламбур, смесващ основната формула на теорията за относителността на Айнщайн с името на известен рапър. — Б.ред.