— Всички са тук, освен секретаря от Департамента за вътрешна сигурност — каза й Андреа Чейз. Джеймс ги следваше с експресните доклади на Националната агенция за сигурност в едната ръка и с дрехите от химическото чистене на Бийчъм в другата. Всеки щеше да има нужда да се преоблече, докато всичко това свърши.
— Горе ли са? — попита тя.
— В заседателната зала — отвърна Чейз. — Чакат.
Бийчъм профуча покрай комуникационния център, пълен с монитори и телефони, надолу по тесния проход покрай служебните клетки, после зави два пъти надясно и стигна до основното заседателно помещение. Въпреки че наричаха мястото Ситуационна зала, всъщност това бяха офиси на служители, чието задължение бе да държат президента в течение на събитията по време на кризи от всякакъв род. През 1950 г. Айзенхауер бе наредил да я изградят под Западното крило, но никой не я приемаше като бомбоубежище. То беше в другата част на сградата и се наричаше Президентски център за спешни операции и за него Пентагонът твърдеше, че може да издържи на всякакъв вид бомбардировки, с изключение на пряко попадение на ядрена бомба.
— Да започваме. С какво разполагаме? — попита Бийчъм.
— Няма ли да чакаме президента? — обади се директорът на ФБР.
— Президентът работи в своя кабинет — излъга Бийчъм. Подобно поведение беше като ходене по тънък лед, но след като до нея бяха Хавлок, генералът и самият шеф на кабинета на Венабъл, можеше и да мине. — Не ме карайте да повтарям!
— Изглежда напълно сме загубили Западната електросистема — каза Олрид. На един плосък екран зад него се появи сателитна снимка: Съединените щати нощем. На практика всичко на запад от Скалистите планини беше потънало в мрак. — Калифорния е напълно извън строя.
— Подробности — каза Бийчъм. Тя говореше твърдо, с концентрация, която никой не бе проявил досега в тази кризисна ситуация. Присъстващите в залата я загледаха с уважение.
— Десет милиона домакинства — каза Олрид. Гърбът му се поизправи, гласът му поукрепна. — Четиринайсет хиляди болници, седемнайсет ядрени реактора, три от най-оживените пристанища на страната и две национални лаборатории. Между тях е и университетската система. Говорим за петнайсет зони, съхраняващи продукти и организми, опасни за живота.
— Как стои въпросът с отбранителните мощности?
— В засегнатите райони имаме петдесет и седем военни центъра — продължи Олрид. — Това включва морската база в Сан Диего — най-голямата в страната, НОРАД33 и военновъздушната база „Петерсън“ в Колорадо, както и Форт Хуачука в Аризона. Към това трябва да прибавим центровете за събиране на разузнавателни данни, конвенционалните военни подразделения и нашето Стратегическо въздушно командване. Способността ни за водене на военни действия е сериозно засегната.
— Знаете ли със сигурност кога е започнало това? — попита Бийчъм. Тя не записваше нищо, паметта й беше достатъчно свежа.
— Докладите показват, че е започнало в един наблюдателен енергиен център във Фолсъм, Калифорния. Страната има три отделни електропреносни мрежи и Кал-НСО управлява западната. Седемнайсет щата и свързаните към тях Британска Колумбия и Мексико.
— Как е възможно!
— Обикновен взрив в една обикновено раница. Малък по обем, но е бил „мръсна бомба“. Експертите смятат, че е бил зареден е около една-две унции гама излъчващ изотоп, най-вероятно цезий. Трябва да минат седмици, за да се обеззарази мястото.
— Това свързано ли е с кражбата в Луисвил? — попита Чейз.
— Трябва да приемем, че да — отвърна Олрид.
— Кой? — попита Бийчъм.
— Същата група вече пое отговорността — „Ансар инш Аллах“. До същия начин е разпространена и видеокасета до местните телевизионни центрове, където бяха и атаките…
— Атаки ли? — попита Бийчъм. — Имало ли е и други?
— Станала е и една по-малка експлозия в помощна станция в Адхамбра, Калифорния. Там също е взривено радиоактивно устройство — отново сложен случай. Кал-НСО смятат, че ще са необходими седмици, за да се възстанови сложната контролна мрежа, чрез която действа цялата електропреносна система. Преди това могат да се включат някои мощности, но все пак станалото ще има огромни последици в национален мащаб.