— Ще го запомня — каза тя. — Може ли да се движа?
— Разбира се. Какво има? — попитах.
— Ричард и Жан-Клод са отвън.
Погледнах часовника си. Беше един следобед. Имах почти шест часа сън или щях да ги имам, ако с Касандра не бяхме говорили почти час. Не бях заспивала така от години, но честно, момиче или не, тя все още си оставаше ликантроп, който бях срещнала едва тази нощ. Чувствах се странно да й се доверя да ми пази гърба като бодигард. Никога не съм обичала особено да спя с непознати. Не е сексуално. Просто обикновено съмнение. Дълбокият сън е най-безпомощното състояние, което повечето от нас достигат.
— Какво искат?
— Ричард каза, че има план.
Нямаше нужда да питам какъв план. В деня на пълнолунието в главата му се въртеше само едно нещо: Маркус.
— Кажи им, че първо ще се облека — тръгнах към куфара си. Касандра тръгна към вратата. Отвори я съвсем малко, говорейки тихо. Затвори я решително зад себе си и се върна при мен. Изглеждаше объркана. По нощница, с объркан израз на лицето, изглеждаше около дванайсетгодишна.
Клечах пред куфара, с дрехите в ръце и гледах към нея.
— Сега какво?
— Жан-Клод каза да не се притесняваш да се обличаш.
Втренчих се в нея за един удар на сърцето.
— Да, точно така. Отивам да се облека. Могат да изчакат толкова дълго.
Тя кимна и се върна към вратата.
Влязох в банята. Погледнах се в огледалото. Изглеждах точно толкова уморена, колкото се чувствах. Измих си зъбите, погрижих се за нуждите си и си пожелах душ. Щеше да ми помогне да се събудя. Можех да си взема вана, но не бях сигурна дали момчетата можеха да изчакат толкова дълго. Освен това, ваната беше нещо, което се прави, когато се подготвяш за лягане, а не когато се опитваш да се събудиш. Имах нужда от нещо стимулиращо, а не от нещо отпускащо.
Ричард имаше план, но Жан-Клод беше с него. Това означаваше, че вампирът беше помогнал за създаването на плана. Това беше доста плашеща мисъл.
Тази вечер Ричард щеше да се бие с Маркус. Можеше да е мъртъв до утре. Мисълта, накара гърдите ми да се стегнат. Имаше напрежение зад очите ми, което приличаше повече на сълзи, отколкото на нещо друго. Бих могла да живея с Ричард някъде далеч от мен. Щеше да ме боли, но щях да оцелея. Можеше да не преживея неговата смърт. Обичах Ричард. Наистина го обичах. Не исках да го загубя. На никаква цена.
Жан-Клод можеше да е перфектният джентълмен, но аз не му вярвах. Как можех да го направя? Той винаги имаше поне дузина различни причини за всичко, което правеше. Какъв беше планът? Колкото по-бързо се облечах, толкова по-бързо щях да разбера.
Всъщност просто бях сграбчила разни неща от куфара си. Можеш да разбъркаш повечето ми дрехи и те пак щяха да си пасват. Тъмносини джинси, синьо поло, бели спортни чорапи. Не се обличах, за да впечатля някого. Сега, когато се бях посъбудила ми се искаше да си бях избрала нещо по-непрактично. Любовта те караше да се притесняваш за неща като тези.
Отворих вратата. Ричард стоеше до леглото. Един поглед към него и спрях насред крачка. Косата му беше сресана, докато беше заприличала на пенеста маса около раменете му. Не носеше нищо, освен чифт копринени боксерки в кралско червено. Те бяха срязани високо от двете страни, позволявайки да се видят нещата му, когато се обърна към мен.
Когато успях да затворя устата си и да проговоря, казах:
— Защо си облечен по този начин?
Жан-Клод се беше подпрял на едното си рамо на стената. Беше облечен в черна, дълга до глезените роба, поръбена с черна козина. Косата му се смесваше с кожената яка, така че беше трудно да кажеш къде свършваше едната и започваше другата. Бледите му врат и триъгълника на гърдите му изглеждаха почти перфектно бели на фона на козината.
— Изглеждате така, сякаш току-що сте излезли от два различни порно филма. Касандра спомена нещо за план. Какъв е плана?
Ричард хвърли поглед към Жан-Клод. Те размениха погледи, които говореха повече от думи. Бяха се обединили зад гърба ми.
Ричард седна на ръба на леглото. Боксерките прилепваха малко прекалено плътно, за да ми е удобно и ми се прииска да отместя поглед, затова погледнах към Жан-Клод. Не беше особено подобрение, но поне по-голямата част от него беше покрита.
— Помниш ли преди няколко месеца, преди Коледа, когато инцидентно успяхме да възпламеним някакъв вид магическа енергия в апартамента ти? — попита Жан-Клод.
— Помня — казах аз.
— Мосю Зееман и аз вярваме, че ние тримата можем да споделяме сила, да станем триумвират14.
Погледнах от единия към другия.
— Обяснете.
— Има връзка между мен и вълците. Има връзка и между теб, моя малка некромантке и мъртвите. Страстта и любовта винаги носят магическа енергия. Мога да ти покажа отделни магии, които използват връзката между вампирите и техните животни, между некромант и вампир. Не би трябвало да сме изненадани, че съществува такава енергия между нас.