— Нервна ли си, ma petite?
— Да — отговорих аз.
Той ме погледна, с глава наклонена на една страна.
— Да, нервна си. Защо един човешки наемник те изнервя много повече от всички свръхестествени същества, които си срещала?
— При всички, които са искали да ме убият досега беше лично. Разбирам личните причини. Който и да иска да ме убие този път го прави заради бизнес. Просто заради бизнес.
— Но защо това е по-плашещо за теб? Ти ще си мъртва, независимо от мотивите на убиеца.
— Много ти благодаря — казах аз.
Той докосна ръката ми, сякаш приковаваше пистолета.
— Опитвам се да разбера, ma petite, това е всичко.
— Не знам точно защо това ме безпокои. Просто го прави — казах аз. — Искам да познавам лицето на врага си. Ако някой ще те убива, това не би трябвало да е само заради пари.
— Тоест убийството срещу заплащане пристъпва твоите морални норми? — попита той. Гласът му беше много любезен, твърде любезен, сякаш се присмиваше тихичко над себе си.
— Да, по дяволите, така е.
— Въпреки това с Едуард сте приятели.
— Никога не съм казвала, че съм последователна, Жан-Клод.
— Ти си един от най-последователните хора, които съм познавал, ma petite.
— Колко последователна трябва да съм, при условие, че се срещам с двама мъже?
— Мислиш, че неспособността да избереш един от нас те прави лекомислена? — Той се наведе към мен докато го казваше, ръката му поглаждаше ръкава на якето ми.
Проблемът беше в това, че почти бях избрала. За малко да му го кажа, но не го направих. Първо. Не бях сто процента сигурна. Второ, Жан-Клод ме изнудваше да се срещам с него. Или излизам и с него, или той убива Ричард. Той искаше шанс да ме спечели. Което означаваше истински срещи с него. Както беше казал: „Ако позволяваш на Ричард да те целува, а на мен не, просто не е честно“. Предполагаше се, че ако избера Ричард, Жан-Клод просто ще отстъпи. Мисля, че той беше достатъчно самовлюбен наистина да мисли така. Господарят на града не можеше да си представи, че някой няма да избере него накрая. Не и ако този някой имаше достъп до възхитителното му тяло. Той продължаваше да ми го предлага. Аз продължавах да му отказвам. Ако изберях Ричард пред него, щеше ли наистина да се оттегли възпитано или щеше да се развихри в кървава баня?
Втренчих се в неговите дълбоки сини очи и не знаех отговора. Познавах го от години. Срещах се с него от месеци. Но той все още беше мистерия за мен. Просто не знаех, какво би направил. Не бях готова да поема по този път, все още не.
— За какво си мислиш толкова сериозно, ma petite? Не казвай, че е за наемника. Няма да ти повярвам.
Не знаех какво да кажа, така че само поклатих глава.
Ръката му се плъзна около раменете ми, докато не се отпуснах в прегръдката му. Усещането за неговото тяло толкова близо до моето, накара нещо в стомаха ми да запърха. Той се наведе напред, сякаш за да ме целуне и аз го спрях, дланта на лявата ми ръка беше притисната към гърдите му. Докосвайки голата му кожа не бях сигурна дали това беше подобрение.
— Ти стоя на разстояние по целия път дотук. Сега какво правиш?
— Опитвам се да те отпусна, ma petite.
— Да, точно така — казах аз.
Той обви другата си ръка около кръста ми, привличайки цялото ми тяло срещу неговото. Пистолетът още беше в ръката ми, но започваше да ми се струва неловко да продължавам да го държа. Нямаше да го използвам срещу Жан-Клод, а убиецът нямаше да влезе през заключените врати. Опит за насилие в тази голяма тълпа и с полицай, регулиращ трафика, ми се струваше малко прекалено дори за професионалист.
Плъзнах ръката си по гърба му, все още държейки пистолета в ръка.
— Ако ме целунеш сега, ще трябва да преправям червилото си.
Той приближи лицето си достатъчно близо за целувка, устните му бяха толкова близо до моите, че можеше да ме вдиша. Въздъхна точно срещу устата ми.
— Не трябва да го правим.
Целуна брадичката ми, придвижвайки устните си надолу по ръба на челюстта ми.
Докоснах лицето му с върха на пистолета, отмествайки го назад там, където можех да го виждам. Очите му бяха задавящо сини.
— Без смукане11 — казах аз. Точно това имах предвид. Само един път бях станала доброволец за кръводаряване, но това беше, когато той умираше. Не обменям телесни течности с Господаря на града.
Той потри брадичката си срещу дулото на пистолета.
— Имах предвид нещо малко по-надолу.
Наведе рязко главата си към ключицата ми, облизвайки кожата ми. За секунда се зачудих, колко надолу беше планирал да слезе, после го отблъснах от себе си.