Замислих се над това. Какво всъщност знаех за Робърт? Не беше много. Познавах го като прислужника12 на Жан-Клод. Гаджето на Моника, а сега и неин съпруг. Който скоро щеше да става баща. Всичко, което знаех за него беше пречупено през нечии чужди впечатления. Беше убит в собствената си спалня, но всичко, което ми беше хрумнало е, че това може да е съобщение към Жан-Клод. Мислех за него като за прислуга, защото Жан-Клод го третираше по този начин. Понеже не беше вампир — господар, никой не би го убил заради самия него. Брей, бях започнала да мисля за Робърт като за стока за еднократна употреба. Можехме да се справим и по-добре.
— Хрумна ти нещо — каза Долф.
— Не точно. Може би прекалено дълго съм се движила около вампирите. Започнала съм да мисля като един от тях.
— Обясни ми — каза той.
— Приех, че смъртта на Робърт е свързана с неговия господар. Първата ми мисъл беше, че никой не би убил Робърт заради самия него, защото не беше достатъчно важен. Имам предвид, убийството на Робърт няма да те направи Господар на града, така че защо да го правиш?
Долф ме погледна.
— Започваш да ме притесняваш, Анита.
— Не се притеснявам, по дяволите — казах аз. — Започвам да се плаша от себе си — опитах се да погледна на сцената на убийството по нов начин, не като вампир. Кой би си създал толкова неприятности, за да убие Робърт? Нямах си и най-малка идея. — Освен това да е предизвикателство към властта на Жан-Клод, нямам никаква идея защо някой би убил Робърт. Предполагам, че просто не го познавам толкова добре. Би могла да е някоя от по-радикалните групировки Хората Преди Всичко /ХПВ/ или Хората Срещу Вампирите /ХСВ/. Но те би трябвало да имат някакво силно магическо умение, а никоя от групите няма да използва вещица вместо кол за вампир. Те разглеждат и двете като дяволски изчадия.
— Защо някоя от групировките би отстранила този вампир?
— Жена му е бременна — казах аз.
— Друг вампир? — попита Долф.
Поклатих глава.
— Човек.
Очите на Долф се разшириха съвсем малко. Това беше най-изненаданият израз, който съм виждала на лицето му. Долф, както и повечето ченгета, не се изненадваше лесно.
— Бременна? И вампирът е бащата?
— Да — казах аз.
Той поклати глава.
— Да, това би могло да му осигури главната роля в парада на радикалните групировки. Разкажи ми за размножаването на вампирите, Анита.
— Първо трябва да се обадя на Жан-Клод.
— Защо?
— Да го предупредя — казах аз. — Съгласна съм, че това нещо може да е и лично към Робърт. Прав си. Специално ХПВ биха го убили през сърцето, но въпреки това искам да предупредя Жан-Клод — хрумна ми и друга мисъл. — Може би затова някой ме иска мъртва.
— Какво имаш предвид?
— Ако искат да нанесат вреда на Жан-Клод, да ме убият е добър начин да го направят.
— Мисля, че половин милион долара е малко прекалено като цена, за да пречукат нечия приятелка — той поклати глава. — Толкова много пари говорят за нещо лично, Анита. Някой е уплашен от теб, а не от зъбатия ти приятел.
— Двама наемни убийци за два дни, Долф и аз все още не знам защо — втренчих се в него. — Ако не открия това, ще бъда мъртва.
Той докосна рамото ми.
— Ние ще ти помогнем. Полицаите са добри в някои неща, въпреки че чудовищата не искат да говорят с нас.
— Благодаря, Долф, — потупах ръката му. — Наистина ли повярва на Рейнолдс, когато ти каза, че аз бих могла да направя това?
Той се поизпъна, после ме погледна в очите.
— Да, за секунда. После се доверих на вътрешното си усещане. Вече сме я наели, така че бихме могли да я използваме за свръхестествените неща. Би било глупаво да я игнорираме още на първия й случай.
Предполагам, че нямаше предвид нищо деморализиращо.
— Добре, но помисли ли наистина, че съм способна да направя това? — махнах в посока на тялото.
— Виждал съм те да набучваш вампири с кол, Анита. Виждал съм да ги обезглавяваш. Защо не и това?
— Защото Робърт е бил жив, когато са отворили гърдите му. Докато не са взели сърцето му той е бил жив. По дяволите, дори и като са взели сърцето му, не знам след колко време е умрял. Вампирите са странни, когато въпросът опре до умиране. Понякога не умират веднага.
— Затова ли не са взели главата му? За да може да страда повече?
— Може би. Жан-Клод трябва да бъде предупреден, за в случай, че това е заплаха — повторих аз.
— Ще пратя някой да му се обади.
— Не ми вярваш достатъчно, за да му се обадя аз ли?
— Стига, Анита.
12
думата е flunkie — ако някой може да предложи по-точен превод готова съм да я сменя — Б.пр.