— По-късно ще говорим за него — отсече жената. — Сега си имаме по-важна тема.
После тя си спомни за добрите обноски и небрежни махна с ръка.
— Аз съм Ръсти Гриър.
— Като футболния играч ли? — попита Ричър.
— Била съм Ръсти Гриър много преди той да се роди заяви жената, след това посочи Боби. — Вече познавате сина ми Боби Гриър. Добре дошъл в ранчо „Червената къща“, мистър Ричър. Може и да намерим работа за вас. Ако сте усърден и честен.
— За какво беше дошъл шерифът? — попита Кармен за трети път.
Ръсти Гриър се завъртя и я погледна втренчено.
— Адвокатът на Слуп е изчезнал.
— Какво?
— Пътувал към федералния затвор, за да се срещне със Слуп. Така и не пристигнал. Щатската полиция открила колата му изоставена на пътя южно от Абилин. Празна, зарязана насред пущинака с ключове на таблото. Положението не изглежда добро.
— За Ал Юджин ли говориш?
— Според теб колко адвокати имаше Слуп?
Идиотка такава, добавяше тонът. Настана пълна тишина. Кармен пребледня, рязко вдигна ръка и закри устата си с вцепенени пръсти.
— Може колата да се е повредила — каза тя.
— Ченгетата я изпробвали — каза Ръсти. — Работела като часовник.
— Къде е тогава?
— Вече ти казах. Изчезнал.
— Потърсили ли са го?
— Естествено. Но не могат да го намерят.
Кармен въздъхна дълбоко. После още веднъж.
— Това променя ли нещо? — попита тя.
— Питаш дали Слуп ще се прибере?
Кармен кимна едва-едва, сякаш ужасно се боеше от отговора.
— Не бой се — каза Ръсти с широка усмивка. — Слуп ще се прибере в понеделник, както е уговорката. Изчезването на Ал не променя нищо. Шерифът беше категоричен. Сделката вече е сключена.
Кармен дълго мълча със затворени очи и длан пред устата. После с усилие свали ръка и застави треперещите си устни да се усмихнат.
— Много добре — каза тя.
— Да, добре е — отвърна свекърва й.
Кармен кимна неопределено. Ричър имаше чувството, че е готова да припадне.
— Как мислиш, какво може да му се е случило? — попита тя.
— Откъде да знам? Сигурно някаква неприятност.
— Че кой би създавал неприятности на Ал?
Усмивката на Ръсти изтъня презрително.
— Размърдай си малко ума, скъпа.
Кармен отвори очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто се питам кой би създавал неприятности на адвоката си.
— Не знам.
— Аз пък знам — заяви Ръсти. — Човек, който купува на адвоката си скъп мерцедес, и все пак попада в затвора. Това е.
— И кой е този човек?
— Би могъл да е всеки. Ал Юджин не си подбира клиентите. Няма критерии. Той е наполовина мошеник. А може и да е стопроцентов мошеник, знам ли. Три четвърти от клиентите му са съмнителни личности.
Кармен пребледня още повече.
— Съмнителни личности?
— Знаеш какво имам предвид.
— Имаш предвид мексиканци, нали? Защо не си го кажеш направо?
Ръсти продължаваше да се усмихва.
— Добре де, кажи ми, че не е така. Ако вкарат някой мексиканец в затвора, той не приема наказанието си като нас. Не, обвинява за цялата работа адвоката. Вдига на крак всичките си братя и братовчеди, а те, естествено, хукват насам на тумби — все незаконни емигранти, cholos2, същински бандити, и виждаш какво се получава накрая. Тук става досущ като в Мексико. А тъкмо ти би трябвало да знаеш как е там.
— Защо тъкмо аз? Никога не съм стъпвала в Мексико.
Никой не отговори. Ричър я гледаше как стои горда, разтреперана и сама като пленница във вражески лагер. Всекидневната бе притихнала. Само отнякъде долиташе пъхтенето и потракването на стария климатик.
— Имате ли мнение по въпроса, мистър Ричър? — попита Ръсти Гриър.
Коварен въпрос към човек, който си търси работа. Искаше му се да измисли някакъв умен отговор. Нещо засукано. Но не си струваше да влиза в спор и да бъде изхвърлен от имението още в първите десет минути.
— Аз съм дошъл тук да работя, госпожо — каза той.
— Все пак бих желала да чуя мнението ви.
Да, истински въпрос към кандидат за работа. Проверка на характера. Очевидно Ръсти не допускаше всекиго да рине тор от конюшните й.
— Мистър Ричър е бил полицай — намеси се Кармен. — В армията.
Ръсти кимна.
— Е, какво мисли едно бивше военно ченге?