— Казва се Крайслер Пийви — обясни бързо момичето. — Два пъти идва в Строул, за да търгува, когато живеех там с Шрайк. Беше кмет на друг малък боклучарски град. Само боговете знаят как е станал градоначалник на толкова бързо предградие като това… А сега трай и ме остави да говоря!
Том огледа добре Крайслер Пийви, когато дойде до клетката им със своите хора зад него. Нямаше какво толкова да му се гледа. Голият му ръбат череп отразяваше сиянието от пещите, а потта образуваше чисти вадички върху мръсното му лице. Сякаш за да компенсира за голата си глава, беше обрасъл навсякъде другаде — груба бяла четина стърчеше от брадичката му, гъсти сиви туфи се подаваха от ушите и ноздрите му, а веждите му представляваха два огромни и сплетени храсталака. На врата му висеше потъмнялата кметска верига, а на рамото му беше кацнала мършава маймуна.
— Кои са тези? — попита пиратът.
— Двама стопаджии, шефе… имам предвид, Ваша чест… — отговори един от телохранителите — жена, чиято коса беше сплетена и лакирана в два дълги и извити рога.
— Качиха се на борда по средата на преследването, Ваша чест — добави друг, този път мъж, който беше надзиравал залавянето на новодошлите. Той показа на Пийви авиаторското си пухено палто, което беше взел от Том. — Свалих го от единия от тях…
Пийви изсумтя. Като че ли имаше намерение да се махне, но Хестър продължи да се усмихва с кривата си усмивка и да повтаря „Пийви! Аз съм!“, докато не забеляза искрата в алчните му черни очи.
— Проклети Хъл! — изрева пиратът. — Това е детето на тенекиения човек!
— Изглеждаш добре, Пийви — каза момичето, а Том забеляза, че този път не се опитва да скрие лицето си от пиратите, сякаш знаеше, че не бива да им показва никакви признаци на слабост.
— Мътните ме взели! — изуми се Пийви и я огледа от глава до пети. — Мътните ме взели! Наистина си ти! Малката помагачка на преследвача! Пораснала и по-грозна от всякога! Къде е старият Шрайки?
— Мъртъв е — отвърна Хестър.
— Мъртъв? От какво пукна — умора на метала9? — Пиратът се изкикоти силно и телохранителите му сервилно се присъединиха, дори маймуната на рамото му започна да пищи и да разклаща веригата си. — Умора на метала! Чатна ли?
— Как се стигна дотам, че ти управляваш Тънбридж Уийлс? — попита Хестър, докато Пийви бършеше сълзите си от смях. — За последно чух, че това място е уважавано предградие, което ловува на север в покрайнините на леда.
Пиратът се ухили и се наведе над клетката.
— Много е изискано, нали? — отвърна той. — Това място изяде стария ми град преди две години. Погна ни един ден и ни налапа наведнъж. Само че бяха много изнежени, не можеха да се сравняват с мен и момчетата ми. Плъпнахме от дълбините и завзехме града, след което пратихме кмета и градския съвет да работят на своите собствени парни котли, а ние се настанихме в удобните им къщи и луксозното им кметство. За мен боклучарството свърши! Вече съм истински кмет. Негова чест Крайслер Пийви на вашите услуги!
Том потрепери, като си представи ужасните неща, случили се тук, когато грубияните на Пийви са взели властта… но Хестър само кимна, сякаш беше впечатлена.
— Поздравления — каза тя. — Градът е много хубав. Имам предвид, че е бърз. Добре конструиран. Но пое риск, да знаеш. Ако плячката ти не беше спряла в точния момент, щеше да се озовеш право в сърцето на Ръждивата вода и да потънеш като камък.
Пийви махна с ръка.
— Не и Тънбридж Уийлс, миличка. Това предградие е специално. Блатата и тресавищата не ни притесняват. Има големи градове, които се крият в тези мочурища, и още по-тлъста плячка там, където планирам да отида след това.
Хестър кимна.
— Какво ще кажеш да ни пуснеш тогава? — попитат тя ей така, между другото. — С всичката тази плячка вероятно ще имаш нужда от още двама помагачи горе.
— Ха-ха! — изкиска се Пийви. — Добър опит, Хети, но нямаш късмет. Плячката хич не я бива през последните една-две години. Нуждая се от всичко, до което се докопам, за да са щастливи момчетата, а те никак няма да останат доволни, ако видят нови лица на борда. Особено толкова ужасни лица като твоето. — Пиратът отново избухна в смях и погледна телохранителите си, за да ги подкани да се смеят заедно с него. Маймуната се качи на главата му и приклекна там, като през цялото време пискаше нещо.
— Нуждаеш се от мен, Пийви! — заяви Хестър, като забрави изцяло за Том в отчаянието си. — Аз не съм изнежена. Навярно съм по-корава от половината от най-добрите ти хора. Ще се боря за място горе, ако това искаш да направя…
— О, ще ти намеря употреба — съгласи се пиратът. — Но не горе. Имам нужда от помощ в машинните отделения. Ще ме извиняваш, Хети! — Той се обърна и повика жената с роговете. — Окови ги, Магс, и ги откарай при ямите с роби.
9
Процес на постепенно натрупване на структурни повреди в резултат на повтарящи се променливи натоварвания, при които якостта на материала прогресивно намалява. — Б.пр.