Извадих акредитивите си от ЦРУ и зачаках впечатлените ѝ възклицания. Вместо това тя се смръщи и рече:
- Досущ като нещо, дето може да се купи от панаирджийска сергия.
Поклатих глава.
- Няма значение. Както казах, приятел съм на Ади. Запознах се с нея чрез Катлийн, една от доброволките тук. Искам да помогна.
- И какво печелите от това?
- Добре, не ми казвайте - въздъхнах. - Извадих мобилния си телефон и се обадих на Лу. Когато ми отговори, казах му: - Преди две седмици е имало пожар в дома на Грег и Мелани Доус. - Продиктувах му фамилията по букви. - Двамата възрастни са загинали в пожара. Близначките им са откарани в Центъра по изгаряния към Нюйоркската презвитерианска болница. Нужен ми е адресът на изгорялата къща. Не, не съм сигурен за щата. Пробвай първо в Ню Йорк.
Привлякох вниманието на сервитьорката ни и я помолих да ми донесе лист и молив. Докато тя изпълни молбата ми, вече имах адреса. Затворих и се усмихнах на леля Хейзъл.
- Кой беше това? - попита тя.
- Иниго Монтоя[1].
11.
Вали Роуд в Монтклеър, Ню Джързи се простира на юг от резервата Гарет Маунтин до Блумфийлд Авеню. В един участък той минава край източната граница на кампуса на университета „Монтклеър“. Като идваш от запад от Ню Йорк, не би видял нищо от това по пътя си към пожарна- та, но направиш ли погрешен завой от магистралата, както стана с мен, можеш да се наслаждаваш на пейзажа. Това и вършех, когато мобилният ми телефон позвъни. Обаждаше се Салваторе Бонадело, престъпният бос.
- Жив ли си още? - попита Сал.
- Ако му викаш на това живот - рекох. Още беше сутрин, нямаше и десет часа. Бях напуснал кафето и леля Хейзъл преди по-малко от два часа.
- Чух разни неща - подхвърли той. - Яко си настъпил нечии пръсти.
Изчака реакцията ми.
- Джо Демео ли? - попитах?
Сал замълча, явно разочарован, че не той ми е съобщил новината.
- Не си го чул от мен - предупреди.
- Не ми казвай, че се боиш от Демео - подхвърлих. - Я какъв си грамаден, печен и космат.
Свих вляво по „Блумфийлд“ и се насочих на югоизток.
- Не е нужно да се плаша от човек, за да изпитвам респект от могъществото му. А имам... Как го казвате вие? Убедителни доказателства, че го притежава. И как тъй съм космат?
- Фигуративно казано - поясних.
Не бях сигурен, че пожарът в дома на Доус е умишлено причинен, но ми беше ясно, че ако е така, виновникът е Демео. А Демео знаеше, че проучвам пожара, и това потвърждаваше подозренията ми. И все пак бях стъписан колко бързо се бе разнесъл слухът.
- До колко време според теб ще цъфнат момчетата с косматите кокалчета?
- На нечий таван ли си или що?
- В кола под наем.
- Добре. Вероятно имаш към два часа. И все пак на твое място бих поглеждал в огледалото за обратно виждане.
- Благодаря за препоръката.
- Просто си браня... Как му викате? Капиталовложението.
- Демео лично ли ти се обади? Нали не знае, че имам бизнес с теб?
Сал замълча, после каза, като внимателно претегляше думите си:
- Той знае.
Бях блокиран в колона при кръстовището на „Блумфийлд“ и „Пайн“ и чаках смяната на светофара. Нямах за какво да мисля освен за коментара на Сал, иначе може би щях да пропусна подтекста. Но в случая ме осени мигом.
- Демео ти е предложил поръчка да ме очистиш.
- Да речем просто, че следващите две задачи ще ги свършиш... Как му викахте? Гратис.
Две задачи? Това означаваше...
- Отказал си сто бона?
Сал се засмя.
- Не е от любов към теб, тъй че не ми се размеквай. Просто нямам човек, дето да е... Как му викате? Достатъчно находчив, че да те извади от картинката. Плюс това къде ще намеря наемен убиец, толкова добър като теб? Освен може би онази руса хитруша, която използваш. Каза ли ѝ вече за мен?
Светофарът превключи на зелено и аз отново се влях в движението, докато стигнах до едно уширение пред бордюра.
- Трябва да затварям - съобщих.
- Чакай - спря ме Сал. - Разбрахме ли се за двете поръчки?
- Получаваш една безплатна - отговорих. - Вече си изкарал петдесет бона, като си дал номера ми на онова кръвожадно джудже.
- Кое точно?
- Да не би да познаваш повече от едно кръвожадно джудже? Вик-... тор - уточних, като имитирах новия си клиент.
Сал се разсмя.
- Срещнах се с малкия негодник. Носи прическа на пирги.
- Занасяш ме.
- Не, кълна ти се в Исус Христос, дълги противни пирги!
Приключихме разговора и аз спрях колата си, наета от “Авис“, на паркомясто за посетители, след което попитах едно от момчетата къде мога да открия началник Блонърт. Насочиха ме към кухненския сектор в сградата на пожарната. Влязох и попитах единствения, който седеше там, дали случайно не е началникът на пожарната.