Току-що беше тук — и ето че лачените му трандафори с бели гамаши прелетяха навън. Той стреля, но стотни от секундата по-късно, отколкото трябваше.
Без да се замисля, прескочи засипания със стъкла перваз. Падна на четири крака.
Детективът тичаше и надуваше свирката. Ахимас дори малко го съжали — горкият, очакваше подкрепа.
Лек като момченце, Фандорин вече свиваше зад ъгъла. Ахимас стреля — от стената пръсна мазилка. Лошо.
Но външният двор е по-голям от вътрешния. Обектът няма да може да стигне до вратите.
Ето и портата — с дървен навес, със струговани диреци. Изконно руска, с конструкция още отпреди Петър Велики, а се нарича „свейска“, кой знае защо. Сигурно в далечни времена московчани са се научили на тази дърводелска изкусност от някой шведски търговец.
Насред двора беше застинал чистачът с метлата, отворил щърбава уста. Онзи, дето се правеше на пиян, си седеше, на пейката и зяпаше колежкия асесор. Одевешната стрина с шала уплашено се притисна до стената. Ераст Петрович внезапно разбра — това не са агенти! Просто метач, просто пияница, просто просякиня.
Чу звука на настигащи го стъпки.
Фандорин направи зигзаг встрани — съвсем навреме: нещо го парна в рамото. Няма страшно, драскотина.
Зад портите се виждаше улицата, позлатена от слънцето. Ей я къде е, но няма да се добере.
Той спря и се извъртя. Има ли смисъл да бъде застрелян в гръб?
Спря се и белоокият.
Стреля три пъти, значи в колта има още три куршума. Повече от достатъчно, за да секне земният път на господин Фандорин, на двайсет и шест години, без близки.
Петнайсет крачки разстояние. Твърде много, за да се опита нещо да предприеме.
Къде е Караченцев? Къде са неговите хора? Нямаше време да мисли за това.
Под маншета имаше стрела, която надали ще е от полза на такова разстояние. И все пак Ераст Петрович вдигна ръка, за да я сгъне рязко в лакътя.
Белоокият спокойно се прицели в гърдите му.
Колежкият асесор за миг си представи сцената с дуела в операта „Евгений Онегин“. Сега белоокият ще изпее: „Дали ще ме срази стрела или край мен ще прелети…“49
Два куршума в гърдите. После да се доближи и третият в главата.
Изстрелите няма да стреснат никого. Тук стражари не се мяркат. Може спокойно да си свърши работата.
Внезапно с периферното зрение Ахимас долови някакво бързо движение. Ниска сянка устремно се метна откъм стената.
Той рязко се извъртя и видя разтегнато в свирепа гримаса лице с нелеп шал, видя дръпнати очи и раззината във вик уста. Японецът!
Пръстът му натисна спусъка.
Жената, залепена от страх до стената, изведнъж нададе бойния вик на йокохамските якудзи и полетя към белоокия по всички правила на жиу-жицу.
Онзи пъргаво се извърна и стреля, но жената приклекна под куршума и с изключително прецизен удар маваши-гири50 от четвърта позиция събори стрелеца на земята. Нелепият шал падна от главата му, показа се чернокоса глава, превързана с бяла кърпа.
Маса! Но как? Проследил го е този хубостник! Ето защо толкова кротко се беше примирил да пусне господаря сам.
И това не е никакъв шал, ами пътека от стаята в „Дюсо“. А робата е покривало от креслото.
Но нямаше за кога да проверява със задна дата своята наблюдателност. Ераст Петрович се втурна напред, протегнал ръката със стреличката, но се въздържа да стреля, за да не уцели Маса.
Японецът перна белоокия през китката — баярът отхвърча встрани, тресна се в камък и гръмна право в синьото небе.
В следващия миг железен юмрук се стовари право в слепоочието на японеца и Маса се свлече по очи на земята.
Белоокият погледна към приближаващия го Фандорин, към револвера на земята, подскочи като гумен и се втурна обратно към вътрешния двор.
Не можеше да стигне до баяра. Противникът е ловък, владее ръкопашния бой. Докато се бори с него, японецът ще вземе да се окопити, а с двама такива бойци сам не може да се справи.
Бързо към стаята. Там на пода остана зареденият му колт.
Фандорин на бегом се наведе и взе револвера от земята. Отне му към половин секунда, но белоокият вече беше свърнал зад постройката. Пак го споходи неуместна мисъл: играем си като деца — сега ти гониш, а сега — ти.
След петте изстрела е останал само един куршум. Грешка е недопустима.
Ераст Петрович зави и видя, че белоокият вече е хванал дръжката на входната врата. Пусна стрелата, без да се цели.
50
Удар „маваши-гири“ — буквално значение — маваши — въртене, гири — прийом (яп.). — Б.пр.