— Госпожа Ванда не допуска посещения на кой да е, твърде е взискателна — многозначително спомена събеседникът, без да отлепя око от дрехата на посетителя. Но аз ще й докладвам, защото се ползвам с особеното й доверие.
— Заповядай — подаде му банкнотата Ераст Петрович. — Другата ще ти я дам после, като се прибере мадмоазел Ванда. Аз ще ида да почета вестник. Къде ви е бюфетът, казваш?
На 25 юни 1882 година в „Московские губернские ведомости“ беше поместено следното:
Прочутият пътешественик Н. Н. Миклухо-Маклай възнамерява да се върне в Русия с клипера „Стрелец“. Г-н Миклухо-Маклай има тежки здравословни проблеми. Отслабнал е много, страда от постоянна треска и невралгия. Душевното му състояние повечето време е мрачно. Пътешественикът е заявил пред нашия кореспондент, че се е наситил на странствания и мечтае час по-скоро да слезе на родния бряг.
Ераст Петрович веднага си представи изпитото лице на мъченика на етнографията, болезнените тикове, и поклати глава. Прелисти страницата.
„СМЪРТ ЧАКА ПРЕЗИДЕНТА“ — такъв надпис с огромни букви се появи неотдавна на „Бродуей“, главната улица в Ню Йорк. Минувачите спираха изумени и едва тогава можеха да прочетат написаното по-нататък с по-дребен шрифт: безспорно, ако не носеше в нашия променлив климат топлото вълнено бельо на „Гарланд“. Белият дом заведе дело срещу безсрамната фирма за използването на височайшата длъжност с търговска цел.
У нас, слава Богу, още не се е стигнало дотам и надали някога ще се стигне, със задоволство си помисли колежкият асесор. Все пак императорът не е някакъв си президент.
Като човек неравнодушен към изящната словесност го заинтригува друго заглавие:
В големия салон в дома на княгиня Трубецкая се състоя беседа на професор И. Н. Павлов за новата литература, събрала много слушатели. На сбирката бяха разгледани последните творби на И. С. Тургенев. Г-н Павлов нагледно показа колко ниско е паднал този талант в преследването на тенденциозна мнима реалност. Следващото четене ще бъде посветено на произведенията на Шчедрин14 като основен представител на най-грубия лъжереализъм.
Фандорин се натъжи. Сред руските дипломати в Япония се смяташе за бонтон да се хвалят господата Тургенев и Шчедрин. Виж ти, колко е изостанал от литературния живот за близо шестгодишното отсъствие.
А какво ново в техниката?
Дължината на железопътния тунел под Ламанша вече стигна 1200 метра. Галериите се прокарват от инженер Брънтън с пневматична подкопна машина. Според проекта дължината на подземното съоръжение трябва да достигне над 30 километра. Първоначалният проект предвиждаше тунелите от английска и френска страна да се срещнат след пет години, но скептиците са на мнение, че поради трудоемката дейност по облицовката и полагането на релсите откриването на пътя ще се отложи поне до 1890 година…
Фандорин като любител на прогреса безкрайно се интересуваше от прокарването на англо-френския тунел, но не успя да дочете любопитната статия поради факта, че пред тезгяха в бюфета от няколко минути се мъдреше господин със сив костюм, когото Ераст Петрович беше забелязал по-рано във фоайето да разговаря с главния прислужник. Отделни думи, които долитаха до ухото на колежкия асесор (а той имаше превъзходен слух), толкова го заинтригуваха, че Ераст Петрович веднага прекрати четенето, но остана с вестника пред себе си.
— Не го усуквай — притискаше бюфетчика сивият господин. — Беше ли дежурен снощи, или не?
— Спах, ваша милост — изгъгна онзи, розовобузест зурльо с разресана на две страни голяма брада. — От нощните тук беше само Сенка — той кимна с брадището си към момчето, което носеше чая и сладките. Сивият извика с пръст Сенка. Детектив, категорично прецени Ераст Петрович, без много да се учуди. Ревнува Евгений Осипович, господин главният полицейски началник, не му се ще всички лаври да обере чиновникът за специални поръчения.
— Кажи ми, Сеня — с мазен глас попита неуморният господин, — снощи идвали ли са при мамзел Ванда един генерал и офицери?
Сеня подсмръкна, замига с белезникави мигли и попита на свой ред:
— Снощи ли? Енерал?
— Да-да, енерал — кимна тайният агент.
— Тука ли? — момчето сбърчи чело.
— Тука де, къде другаде?
— Мчи енералите нощем одат ли? — недоверчиво се поинтересува Сенка.
— Защо не?
— Енералът нощем спи — с дълбока убеденост заяви момчето. — Нал затуй е енерал.
14
По това време Тургенев публикува разкази, очерци, цикъл „Стихотворения в проза“, а Салтиков-Шчедрин — очерци и разкази, сатиричната повест „Съвременна идилия“. — Б.пр.