Глава шеста
В хотела го чакаше сюрприз. Фандорин тъкмо беше стигнал вече до своята стая, вратата внезапно се отвори и срещу госта изскочи дебела камериерка. Не видя лицето й, защото беше извърнато встрани, но наблюдателният колежки асесор нямаше как да не забележи някои красноречиви детайли: облечената наопаки престилка, изкривената дантелена касинка и накриво закопчаната рокля. На прага стоеше Маса — много доволен, без ни най-малко да се смути от внезапната поява на господаря.
— Много ги бива руските жени — с дълбока убеденост сподели слугата, — И без това го предполагах, но сега вече знам със сигурност.
— Със сигурност? — любопитно попита Фандорин, вторачен в лъсналата физиономия на японеца.
— Да, господарю. Те са пламенни и не искат подаръци за любовта си. Не са като онези от френския град Париж.
— Ти не знаеш руски — поклати глава Ераст Петрович. — Как се разбра с нея?
— Аз и френски не знаех. Но да се разбереш с жена не са нужни думи — дълбокомислено заяви той. — Най-важното е дишането и погледът. Ако дишаш шумно и бързо, жената отгатва, че си влюбен в нея. А с очите се прави така — той присви бездруго тесните си очички и те изведнъж като че ли някак заблещукаха. Фандорин само изхъмка. — След туй остава малко да я поухажваш — и жената вече не може да ти устои.
— Ти как я поухажва?
— За всяка жена се иска подход, господарю. Слабите обичат сладкиши, дебелите — цветя. На тази прекрасна жена, която избяга, щом чу стъпките ви, подарих магнолия, после й направих масаж на врата.
— Откъде й намери магнолия?
— Там — посочи Маса някъде надолу — има ги в саксии.
— А масажът за какво е?
Слугата погледна със съжаление господаря си.
— Масажът на врата преминава в масаж на раменете, после в масаж на гърба, после…
— Ясно… Можеш да не продължаваш. Подай ми по-добре ковчежето с гримьорските принадлежности.
Маса се оживи:
— Приключение ли ще имаме?
— Аз, а не ние. И знаеш ли какво? Сутринта не успях да направя гимнастика, а трябва да съм във форма днес.
Японецът засъблича памучния халат, който обикновено носеше в стаята.
— Господарю, по тавана ли ще тичаме или пак ще се бием? Давайте по тавана. Тук стената е много удобна.
Фандорин огледа стената с тапета, гипсовия таван и се почуди:
— Доста е високо. Поне дванайсет шаку19. Добре, да пробваме.
Маса вече стоеше само с набедрена превръзка. На челото си беше завързал чиста бяла кърпа, на която с червен туш беше изписан йероглифът „усърдие“. А Ераст Петрович си сложи тясно раирано трико, обу си гуменки, после малко поскача, покляка и изкомандва:
— Ичи, ни, сан20!
Двамата едновременно се засилиха, втурнаха се нагоре по стената и малко преди тавана се отблъснаха вертикално. Направиха салто във въздуха и се приземиха.
— Господарю, аз стигнах до по-високо — ей до онази розичка, а вие две розички по-надолу — гордо посочи тапета Маса.
Вместо отговор Фандорин пак извика:
— Ичи, ни, сан!
Повториха главоломния номер и този път слугата докосна с крак тавана, преди да направи кълбо.
— Аз го стигнах, вие не! — съобщи той. — Хем краката ви са много по-дълги от моите.
— Ти си от каучук — изропта леко задъхан Фандорин. — А сега да се бием.
Японецът се поклони и без особено желание зае бойна поза: краката присвити в коленете, ходилата отворени, ръцете отпуснати.
Ераст Петрович подскочи, превъртя се във въздуха и доста силно перна с платненката по главата съперника си, който не успя да се дръпне.
— Попадение едно! — викна той. — Давай!
Маса направи разсейващо движение — махна си бялата лента от челото и я захвърли встрани, — а когато Фандорин неволно проследи с поглед летящата вещ, слугата с гърлен вик се приплъзна по пода и се опита с крак да го удари под глезена. Ераст Петрович обаче в последния момент отскочи назад и дори успя леко да цапне противника с длан през ухото.
— Попадение две!
Японецът ловко се изправи и заситни в полукръг из стаята. Фандорин пристъпваше от крак на крак, вдигнал длани нагоре до кръста си.
— О, господарю, съвсем забравих — обади се Маса, без да спира. — Как можах! Преди един час дойде да ви търси една жена. Цялата в черно.
Ераст Петрович отпусна ръце:
— Каква жена?
И веднага го застигна шут в гърдите. Той полетя към стената, а Маса с възторг извика:
— Попадение първо! Нито млада, нито хубава. Дрехите й бяха черни. Не я разбрах какво иска и тя си отиде.
Фандорин потриваше удареното място на гърдите си.
— Крайно време е да научиш руски. Докато ме няма, вземи речника, който ти подарих, и запамети осемдесет думи.