А ето и вратата с медна табелка „Hans-Georg Knabe“. Фандорин дръпна бронзовата дръжка — не беше заключено. Продължи бързо, но нащрек, протегнал ръката с револвера.
В дългия коридор беше сумрачно — само от прозореца в другия край влизаше малко светлина. Затова Ераст Петрович, готов за опасности отпред и отстрани, но не и отдолу, не забеляза в краката си нещо продълговато, спъна се и насмалко да се стовари. Веднага се приготви да стреля, но не се наложи.
На пода лежеше по очи, с едната ръка напред новият му познайник с извърнати пешове на карираното сако. Мистика — беше първото, което си помисли Фандорин. Обърна го по гръб и веднага видя дървената ръкохватка на нож за месо, щръкнала отдясно между ребрата му. Явно нямаше никаква мистика. Резидентът беше убит и както можеше да се досети по бликащата от раната му кръв, убит току-що.
Фандорин хазартно присви очи и се втурна през стаите. Навсякъде цареше погром, всичко беше обърнато с краката нагоре, книгите разхвърляни по пода, в спалнята като лятна виелица хвърчеше пух от разпрания юрган. Но нямаше жива душа.
Ераст Петрович погледна през прозореца в края на коридора и видя, че точно под него е покривът на пристройката. Аха…
Скочи на него с гръм и трясък. От покрива се разкриваше чудна гледка: ален залез над камбанариите и кулите на Москва, а през аленото — гарвани като черни знаци. Но колежкият асесор, иначе голям ценител на красотата, дори не погледна прекрасната панорама.
Странна работа. Убиецът беше изчезнал, а от покрива нямаше къде да се дене. Не се е изпарил към небето я!
След два часа жилището на „Каретна“ беше неузнаваемо. В малките стаи сновяха криминалисти, шифровчици номерираха и събираха в папки всички открити книжа. Жандармерийският фотограф снимаше трупа от всички страни. Шефовете — полицейският началник, ръководителят на секретното отделение на губернската канцелария и чиновникът за специални поръчения — се бяха разположили в кухнята, защото обискът там вече беше приключил.
— Какво смятат господа криминалистите? — попита Хуртински и смръкна малко енфие.
— Картинката е ясна — сви рамене Караченцев. — Имитиран грабеж. Скалъпен като за идиоти. Всичко е разнебитено, но нищо ценно не е взето. И тайниците са недокоснати: оръжието, книгата с шифри, техническите средства — всичко си е на място. Сигурно са се надявали, че няма да ги открием.
— Апчи! — гръмогласно кихна надворният съветник, но не се чуха пожелания за здраве.
Генералът му обърна гръб и продължи към Фандорин:
— И най-„правдоподобният“ детайл — оръжието на убийството. Ножът е взет оттам — посочи кукичките с окачени различни по размер ножове. Едната кукичка беше празна. — Все едно плячкаджията е грабнал първото, което му е попаднало. Чисто немска недодялана хитрост. Ударът в черния дроб е абсолютно професионален. Някой е причакал нашия хер Кнабе в тъмния коридор.
— Но кой? — попита Пьотър Пармьонович и акуратно смръкна с другата ноздра.
Полицейският началник не го удостои с отговор и се наложи Ераст Петрович да обяснява:
— Свой най-вероятно. Д-друг май няма кой.
— Стреснали са се швабите, страх ги е от дипломатически скандал — кимна Евгений Осипович. — Грабежът е фикция, естествено. Защо трябва да се кълца пухеният юрган? Не, само покриват следите. Лошо, майне херен, къде ви е християнството — собствения си резидент да заколите като свиня. Но разбирам причините за паниката. Ако нещата се разкрият, тук не на скандал — на война ще замирише. Престарал се е капитанът от генщаба, просто се е главозамаял. Прекомерното усърдие е опасно нещо. Така му се пада на кариериста. Но, господа, ние нашата работа сме си я свършили. Случаят със смъртта на генерал Соболев е изяснен. Нататък да решава височайшето началство. Какво ще правим с Ванда?
— Т-тя няма вина за смъртта на Соболев — каза Фандорин, — а за контактите си с немския резидент получи достатъчно наказание. За малко да плати с живота си.
— Певачката да не я закачаме — подкрепи го Хуртински. — Че ще изплуват разни подробности, а не е нужно.
— И така — тегли чертата полицейският началник, който явно си нахвърляше вече наум рапорта за висшестоящите, — следствието само за два дни разкри целия низ от събития. Немският резидент Кнабе в желанието си да блесне пред началството самостоятелно решава да очисти най-забележителния руски пълководец, всепризнат водач на руската националистическа партия и всеизвестен с войнстващия си антигерманизъм. Научил за предстоящото идване на генерала в Москва, Кнабе му праща леконравна дама, на която е връчил шишенце с някаква силна отрова. Агентката не пожелава или не успява да я използва. Понастоящем запечатаното шишенце й е иззето и се намира в Московското губернско жандармерийско управление. Смъртта на генерала настъпва по естествени причини, обаче Кнабе не го знае и бърза да докладва в Берлин за проведената акция в очакване на награда. Берлинското началство изпада в ужас и предвид възможните последици от подобно политическо убийство решава незабавно да се отърве от прекалено предприемчивия резидент. Речено — сторено. Непосредствен повод за дипломатически действия срещу германското правителство няма, още повече че покушението фактически не се е състояло — и завърши с обичайния си нерапортен тон: — Фатално стечение на обстоятелствата погуби чевръстия хауптман22. Така му се пада, мерзавец!