Ераст Петрович непохватно я прегърна през раменете и си спомни как съвсем наскоро в съвсем друга ситуация беше прегърнал Ванда. Същото крехко, беззащитно телце, същият аромат на косите. Разбра защо Соболев се е поувлякъл по певицата — не може тя да не му е напомнила минската му любов.
— Разбира се, че не го познавах като вас — меко отвърна Фандорин, — но го познавах достатъчно добре, за да се усъмня в естествената му кончина. Хора като него не умират от естествена смърт.
Той настани в креслото ридаещата жена, разходи се из стаята и изведнъж плесна осем пъти с ръце. Екатерина Александровна подскочи и го погледна уплашено с блеснали от сълзите очи.
— Не ми обръщайте внимание — побърза да я успокои Фандорин — Това е източно упражнение з-за концентрация. Помага да отхвърлиш второстепенното и да се съсредоточиш върху основното. Да вървим.
Той бързо излезе в коридора, Головина смаяна се втурна подире му. Пътем Ераст Петрович рече на Маса, който чакаше отвън:
— Вземи куфарчето с инструментите и ме следвай.
Половин минута по-късно, когато Фандорин и спътницата му вече се спускаха по стълбите, японецът ги настигна и заситни, пъхтейки, подире им. Слугата носеше малко куфарче, в което се съхраняваше целият инструментариум, необходим за разследванията — множество полезни и дори незаменими средства на криминалиста.
Във фоайето Фандорин повика нощния портиер и му нареди да им отвори стая 47.
— Нямам възможност — разпери ръце служителят. — Господа жандармеристите я запечатаха и ми взеха ключа. — И додаде полугласно — Там е покойникът, царство му небесно. Рано сутринта ще дойдат да го нагласят. Нали заранта е погребението.
— Запечатана ли? Добре че не са турили и почетен караул — изръмжа Фандорин. — Представяш ли си — почетен караул в стаята. Добре, аз ще отворя. Ти ела да ми осветиш.
Колежкият асесор влезе в „соболевския“ коридор, без да му мигне окото, счупи печата, извади от куфарчето си връзка шперцове и след минутка вече беше в стаята.
Портиерът страхливо погледна към затворената врата на спалнята, прекръсти се и запали свещите.
Екатерина Павловна също се вторачи в белия правоъгълник, зад който лежеше балсамираното тяло. Гледаше го като хипнотизирана, устните й мърдаха беззвучно, но Фандорин нямаше време сега да се занимава с учителката и нейните преживявания — той работеше. Счупи втория печат със същата безцеремонност, но до шперца дори не прибягна — спалнята не беше заключена.
— Какво стоиш? — нетърпеливо се огледа за портиера. — Ела със свещите. — И влезе в царството на смъртта.
Ковчегът, слава Богу, беше затворен — иначе, вместо да си върши работата, може би щеше да се наложи да свестява госпожицата. При главата беше оставен отворен молитвеник и гореше дебела църковна свещ.
— Госпожо — викна Фандорин в посока към гостната, — ще ви помоля да не влизате. Само ще ми се пречкате — и на японски нареди на Маса: — Дай фенера!
И с английското електрическо фенерче се запъти право към сейфа. Светна в ключалката, рече през рамо:
— Лупа номер четири.
Тъй-тъй, цялата врата е в отпечатъци, кой ли не я е пипал. По-миналата година в Япония Ераст Петрович с помощта на професор Хардинг много успешно разследва загадъчно двойно убийство в английски сетълмент24 по отпечатъци на пръстите, намерени на местопрестъплението. Новата метода предизвика истински фурор, ала да се направи в Русия дактилоскопична лаборатория и картотека ще отидат години. Ах, жалко — такива ясни отпечатъци. И то непосредствено до ключалката. Я да проверим какво имаме там вътре?
— Лупа номер шест.
При силното увеличение много добре личаха пресни драскотини — значи не е отваряна с ключ, а с шперц. А освен това, странно, в ключалката личеше остатък от някакво бяло вещество. Фандорин извади малко от него с миниатюрната си пинсета, разгледа го. Май е восък. Интересно.