Кой може да е наясно с професионалните касоразбивачи? Негово превъзходителство Евгений Осипович. Дали да го посети? Но генералът сигурно спи, събира енергия за усилния ден, а и надали държи у дома си картотека на престъпниците. В Криминалното управление също няма никой в такъв ранен час. А дали работят днес?
И дали изобщо имат картотека? По-рано, когато Фандорин работеше там, изобщо не боравеха с такива хитринки. Не, безсмислено е да чака до сутринта.
Междувременно Маса спешно стри сух туш в квадратната лакирана паничка, капна вода, топна четчицата, почтително я подаде на Фандорин и се изпъна отзад, за да не разсейва господаря в калиграфските му упражнения.
Ераст Петрович бавно вдигна четката, застина за секунда и после внимателно заизписва на листа йероглифа „търпение“, съсредоточен единствено в мисълта, че знакът трябва да стане идеален. Но се получи дявол на магаре: пресилени линии, нехармонични елементи, петно отстрани. Смачканият лист полетя на пода. Последваха го втори, трети, четвърти. Четката се движеше все по-леко, все по-уверено. На осемнайсетия път йероглифът стана абсолютно безупречен.
— На, запази го — подаде той шедьовъра си на Маса.
Онзи му се полюбува, одобрително примлясна и прибра листа в специална папчица от оризова хартия.
А Ераст Петрович вече знаеше как да действа. От простото и правилно решение му стана леко на душата. Правилните решения винаги са прости. Казано е: благородният не се захваща с непозната работа, без да се е поучил от мъдростта на учителя.
— Стягай се, Маса — рече Фандорин, — отиваме на гости при някогашния ми учител.
Ксаверий Феофилактович Грушин, бившият следствен пристав в Криминалното управление — ето кой е по-ценен от всякакви картотеки. Под бащинското му добронамерено покровителство някога беше започнал детективската си кариера неопитният Ераст Петрович. Малко време работиха заедно, а на много успя да го научи. Стар е Грушин, отдавна напусна, но познава цяла бандитска Москва, през дългогодишната си дейност я е изучил най-подробно. Крачи с него двайсетгодишният Фандорин в Хитровка или, да речем, в разбойническата Грачовка и не може да се начуди. Дохождат при него ту злодейски мутри, ту кошмарни прошляци, ту напомадени контета с грабливи очи и всеки му сваля шапка, поздравява го, изразява почитта си. Ксаверий Феофилактович с едного си пошепне нещо, другиго безобидно перне, с трети се ръкува. И веднага щом се отдалечат, обяснява на новака деловодител: „Това е Тишка Усойния, тренаджия — по гарите се навърта, краде на хората куфарите от кабриолетите. А този е Гуля, шанже от класа.“ „Шанже ли?“ — плахо пита Фандорин и се извръща да погледне приличния на вид господин с бомбе и бастунче. „Да, препродава злато. И много ловко сменя истинския пръстен с фалше. Покаже ти злато, а ти пробута пиринч. Труден занаят, иска голяма обиграност.“ Спре при „тука има — тука нема“, дето с три напръстника обират минувачите — и му сочи: „Виждате ли, младежо, как Стьопка слага хлебното топче под напръстника? Е, не вярвайте на очите си — топчето му е залепено за нокътя и никога не остава отдолу.“ „Защо не арестуваме тия мошеници!“ — възкликва разпалено Фандорин, а Грушин само се подсмихва: „Всеки трябва някак да поминува, миличък. Само едно искам от тях — да имат свяст и да не обират хората до шушка.“
В бандитска Москва се отнасяха с голяма почит към пристава — заради справедливостта му, задето дава право всекиму да си изкарва хляба и особено за безкористността му. За разлика от другите полицаи Ксаверий Феофилактович не взимаше подкупи, затуй не придоби каменни палати и като се пенсионира, заживя в скромна замоскворецка къща с градинка. Докато беше на дипломатическа служба в далечна Япония, Ераст Петрович получаваше сегиз-тогиз вести от някогашния си началник, а още със завръщането в Москва си беше наумил непременно да го посети, щом малко се подредят нещата. Сега обаче се налагаше незабавно да го види.
Докато наетият кабриолет громолеше по Москворецкия мост, окъпан в първата утринна виделина, Маса угрижено заразпитва:
— Господарю, Гурусин-сенсей просто сенсей ли е или онши — и поясни съмнението си, клатейки осъдително глава: — Защото за любезна визита при сенсей е рано, а за още по-любезна визита при онши е безбожно рано.
Сенсей е просто учител, а онши е нещо много повече: учител, към когото изпитваш дълбока и искрена благодарност.
— По-скоро е онши. — Ераст Петрович погледна зазорилото червено небе и лекомислено призна: — Раншко е наистина. Ама със сигурност го мъчи старческо безсъние.
Ксаверий Феофилактович наистина не спеше. Седнал до прозореца на малката, но негова собствена къща, разположена в лабиринта от пресечки между двете Ординки, той размишляваше за странните особености на съня. Че на стари години човек спи по-малко, отколкото на младини, е разумно и правилно, от една страна. Защо да си хаби времето, скоро все едно ще си отспи. От друга страна, на младия времето по не му стига. Бъхтиш цял ден от сутрин до вечер, каталясаш от умора, още час-два — и ще можеш всичко да свършиш, обаче не, осем часа отиват в спане. Понякога така ти става жал за туй губивреме — ама няма как, природата си иска своето. Сега пък дремнеш следобеда малко в градинката и после цяла нощ сън не те хваща, но нямаш занимавка. Нови времена — нови порядки, а старата кранта да си кисне в яхъра. Благодаря, разбира се, грехота е да се оплаква. Само че му е скучно. Съпругата, лека й пръст, преди три години умря. Единствената щерка Сашенка се омъжи за един завеян мичман и замина с мъжа си в град Владивосток — през девет земи в десета. Готвачката Настася, то се знае, и ще го нахрани, и ще го изпере, ама човек има нужда и да си каже две думи. А с нея за какво да говори? За цените на газта и семките? Ех, можеше още да е полезен Грушин, можеше. И сили има, и мозъкът му, слава Богу, още не е хванал ръжда. Вие губите, господин полицейски началник. Много злодеи ли изловихте с глупавите си бертийонажи25? Страх го хваща човек да върви по московските улици — като нищо ще ти отмъкнат портфейла, а притъмнее ли, може и да те проснат с удар по кратуната.
25
По името на Алфонс Бертильон (Бертийон) — френски юрист (1853–1914), автор на системата за съдебна идентификация (но почерк, пръстови отпечатъци и т.н.). — Б.пр.