След мислените препирни с бившето началство обикновено го обземаше униние. Пенсионираният пристав не се самозалъгваше: в службата ще минат и без него, въпросът е, че него без работата много го хваща съклет. Навремето като тръгнеше сутрин за разследване, отвътре всичко му звънти като притегната докрай пружина. След първото кафе и първата лула главата му се прояснява, мисълта сама набелязва цялата линия на действие. Това е било, значи, щастието, това е бил истинският живот. Господи, уж доста е поживял-изживял, ама да имаше как и още, въздъхна Грушин и враждебно погледна надничащото иззад покривите слънце — отново го чака дълъг празен ден.
И го чу Господ. Ксаверий Феофилактович присви далекогледите си очи в посока на непавираната улица — май каляска вдига прахоляк откъм „Пятницка“. Пътниците са двама — един с папийонка, другият — нисичък — с нещо зелено. Кой ли ще е в ранни зори?
След неизбежните прегръдки, целувки и въпроси, на които Грушин отговаряше най-изчерпателно, а Фандорин възможно най-кратко, стигнаха до деловата част. Ераст Петрович пропусна подробностите, не спомена и за Соболев — само зададе условията на задачата.
В хотел е ограбен сейф. Почеркът е следният: ключалката е отворена не съвсем прецизно, от драскотините личи, че крадецът е видял зор. Характерна особеност: следи от восък в ключалката. Престъпникът е невероятно слаб: минал е през прозорче с размери осемнайсет на трийсет и шест сантиметра. Носел е обуща с подметка на кръстчета и звездички, стъпалото е дълго към двайсет и три сантиметра, широко — около седем. Фандорин не успя да доизложи условията, защото Грушин изведнъж го прекъсна:
— Ботуши.
— Моля?
— Ботуши — повтори приставът, — не обуща. Ботуши от шевро, лъснати до огледален блясък. Нищо друго не носи.
Фандорин вътрешно примря. Много внимателно, сякаш да не го подплаши, той попита:
— Да не е познат субект?
— До болка познат — радостна усмивка озари доброто сбръчкано лице на Грушин, сега с много повече кожа, отколкото изискваше черепът. — Това е само Миша Малкия и никой друг. Чудя се единствено, че толкова му се е мъчил на тоя сейф, за него е фасулска работа. От всички касоразбивачи само Миша може да влезе през малкото прозорче, а и шперцовете му винаги са смазани с восък — нервняк е, не понася дори да скръцне.
— Миша Малкия ли? Кой е т-той?
— А кой! — Ксаверий Феофилактович развърза пунгията с тютюна и невъзмутимо си напълни лулата. — Кралят на московските апаши. Първокласен сейфаджия, не отказва и мокри поръчки. А освен това сутеньор, прекупвач на крадени ценности и главатар на банда. Специалист по всичко, криминален Бенвенуто Челини26. Слаб, дребен — към метър и петдесет. Носи се елегантно. Хитър, лъжлив и жесток като звяр. Много известна личност в Хитровка.
— И такава знаменитост не е в каторгата? — учуди се Фандорин…
Приставът изхъмка, с наслада запали лулата — първото сутрешно дръпване е най-сладко.
— Не можеш го пипна. Аз не успях, не знам и сегашните дали ще съумеят. Той си има свои хора в полицията, сигурен съм. Колко пъти съм се опитвал да го притисна! Ама не — измъква се от капаните. Доброжелатели го предупреждават. А и му се плашат, много му се плашат. Бандата му е главорез до главореза. Знаеш как ме уважават в Хитровка, но за Миша Малкия винаги си траят, с ченгел не можеш да им измъкнеш дума от устата. То аз и ченгел нямам, най-многото да тресна някого в зъбите, а той после не с ченгел, а с нажежена маша ще го накъса на парченца. Веднъж преди четири години за малко да ми падне. Подработих една от неговите държанки, още не беше съвсем пропаднала. И точно преди удара, когато щях да сбарам Миша в разбойническото им свърталище, право пред Криминалното управление подхвърлят един чувал. А вътре — моята осведомителка, нарязана с трион на дванайсет парчета… Ех, Ераст Петрович, до утре мога да ви разправям за изпълненията му, душко, ама сигур сте на зор, иначе нямаше да сте тук в пет и половина сутринта. — И хитро примижа, горд от своята проницателност.
26
Известен италиански скулптор и бижутер, писател (1500–1571) в мемоарите си („гигантски автопортрет“) разказва за артистичния си живот, за трудностите, с които се сблъсква свободният дух. Участник в дуели, осъждан на смърт, обвинен в кражба, познал и слава, и затвор. Книгата му „La vita di Benvenuto, la maestro Giovani Cellini, fiorentino…“ е публикувана едва през 1728 г., на руски излиза 1848 г., и то в превод от френски. На български е издадена наскоро то „Кибеа“ със заглавието „Моят живот“. — Б.пр.