— Не се безпокойте — строго каза генералът, без да изпуска десницата му. — Ще изпълним всичко ювелирно. Най-златните си агенти ще подбера, и то в достатъчно количество. Само вие, луда главо, бъдете по-внимателен.
Ераст Петрович отдавна се беше нагодил да се буди в колкото си наумеше от вечерта. Точно в пет сутринта той отвори очи и се усмихна, защото слънцето тъкмо се появи на прозореца, сякаш някой с кръгла плешива глава надничаше иззад стъклото.
Докато се бръснеше, си подсвиркваше ария от „Любовен еликсир“, с удоволствие разгледа в огледалото забележително прекрасното си лице. Самураят не бива да закусва преди битка, затова вместо сутрешно кафе позагря с гирите и започна бавно и подробно да се екипира. Въоръжи се по най-пълния вариант, защото противникът му се виждаше труден.
Маса му помагаше да се подготви, но проявяваше все по-голямо безпокойство. Най-накрая не издържа:
— Господарю, такова ви става лицето, когато смъртта е много близо.
— Нали знаеш, истинският самурай трябва всяка сутрин да се събужда с пълна готовност да умре — пошегува се Ераст Петрович и облече светло сако от шантунг.
— В Япония винаги ме взимахте с вас — натъжи се слугата. — Знам, че вече два пъти се изложих, но повече няма да се случи. Кълна се — ако не, нека в следващия си живот се родя медуза! Вземете ме, господарю. Много ви моля.
Фандорин приятелски го чукна по малкия нос:
— Този път с нищо не можеш да ми помогнеш. Трябва да съм сам. А и не съм сам, с мен ще има цяла армия полицаи. Противникът ми обаче е съвсем сам.
— Опасен ли е?
— Много. Онзи същият, който ти измъкна чантата.
Маса подсмръкна, свъси редките си веждици и не каза нищо повече.
Ераст Петрович реши да стигне до Покровка пеша. Ах, че прекрасна беше Москва след дъжда! Свежест, розова виделина, тишина. Ако ще се мре — поне да е в такава божествена утрин, помисли си колежкият асесор и веднага се самонахока за склонността към мелодраматизъм. Продължи разходката и със свирукане излезе на „Лубянския“ площад, където кочияшите пояха конете на фонтана. Свърна към „Солянка“, блажено вдъхна миризмата на топъл хляб, която идваше откъм отворените прозорци на пекарната в полуподземния етаж.
А ето и нужната пряка. Тук къщите станаха по-сиромашки, тротоарите по-тесни, а при „Троица“ цялата идиличност на пейзажа се изпари — улицата в локви, разкривени огради, напукани стени. При цялата си наблюдателност Ераст Петрович не откри никакъв кордон, което много го зарадва.
На входа за двора си погледна часовника — шест без пет. Точно навреме. Дървени порти, над тях килната табела „Троицки метох“. Всичките постройки са едноетажни, всяка с отделен вход. Ето първи номер, втори, трети, четвърти, пети, шести. Седми сигурно е вляво зад ъгъла.
Дано Клонов да не вземе да стреля веднага без никакви разговори. Трябва да измисли някакво изречение, което да го изненада. Например: „Поздрави от мадмоазел Ванда.“ Или по-озадачаващо: „Известно ли ви е, че Соболев всъщност е жив?“ Само да не изпусне инициативата. После по усет. Чувстваше в джоба си надеждната тежест на херщала.
Ераст Петрович решително мина през портата. Чистач с мръсна престилка сънливо разкарваше метлата през локвите. Погледна изпод вежди елегантния господин и Ераст Петрович леко му намигна. Убедителен образ, няма що. До портите беше приседнал друг агент и се правеше на пиян: хъркаше с прихлупена на лицето капа. И този си го бива. Фандорин се озърна и видя по улицата да ситни шкембеста лелка с шал, свързан ниско над очите, и в безформена роба. Това вече е пресилено, поклати глава колежкият асесор. По мяза на фарс.
Седми номер наистина се оказа първият вход зад завоя, във вътрешния двор.
Две стъпала и ниска веранда. На вратата с бяла блажна боя изписано „№7“.
Ераст Петрович се спря, пое си дълбоко дъх, изпусна го на малки равномерни тласъци.
Вдигна ръка и леко почука.
Два пъти, три, после още два.
Втора част
Ахимас
Скировск
1.
Отецът се казваше Пелет, което на староеврейски означава „бягство“. В годината на раждането му злочестина сполетя „Христовите братя“, които обитаваха Моравия от двеста години36. Императорът отмени привилегията, с която религиозната им община се освобождаваше от военна повинност, защото беше започнал голяма битка с друг император и му бяха нужни много воини.
36
Моравски братя — религиозна секта, създадена в Чехия през 1457 г. от хусити. Доктрината им е вид мистично и либерално християнство. Отричат държавата, социалното неравенство, проповядват отказ от насилствена борба. Пред XVI и XVII в. от техните среди излизат видни полемисти, педагози и книжовници. След покоряването на Чехия от Австрия (1620 г.) се изселват. — Б.пр.