Сектата напусна още същата нощ, изоставила земи и къщи, и се пресели в Прусия. За „Христовите братя“ нямаше значение какво делят императорите — строгата вяра им забраняваше да служат на земните владетели, да дават клетва за вярност, да носят оръжие и да обличат мундири с гербове на копчетата, защото са белязани с печата на сатаната. Затова на дългите си кафяви одежди с почти непроменена през столетията кройка братята нямаха копчета, а признаваха само вървите.
В Прусия живееха съмишлениците им. Те отдавна бяха дошли по тези места, също спасявайки се с бягство от Антихриста. Кралят им дал земя за вечно ползване и ги освободил от военна служба с условието да пресушат безкрайните пруски блата. Две поколения се борили с непроходимите мочурища, третото ги победило и заживели в тучните земи богато и волно. Те приеха радушно братята по вяра от Моравия, поделиха с тях всичко, което имаха, и животът потече отново благ и спокоен.
На двайсет и една години Пелет се ожени. Господ му даде добра жена, а тя, когато й дойде времето, му роди син. Но после Всевишният реши да подложи верните Си слуги на тежки изпитания. Настана мор и мнозина издъхнаха, сред тях жената и синът на Пелет. Той го понесе смирено, макар че животът му си смени цвета и от бял стана черен. Но малко се стори това на Всевишния и Той реши да разкрие на избраните Своята любов в цялата й сурова непреклонност. Новият крал, просветен държавник, постанови, че в страната му всички са равни, и отмени закона, даруван от някогашния крал, който беше живял много отдавна. Сега и на евреите, и на меноните37, и на „Христовите братя“ се полагаше служба във войската и защита на отечеството с оръжие в ръка. Но отечеството на братята не беше сред пресушените пруски мочурища, а в небесата, затова Конвентът на духовните старейшини се събра и реши, че трябва да вървят на изток, при руския цар. Там също имаше тяхна община и понякога пристигаха писма, които пътуваха дълго по верни люде, защото официалната поща е от лукавия. В писмата си братята по вяра пишеха, че земите в онзи край са богати, а властите снизходителни и се задоволяват с малки дарения.
Събраха си багажа, което можаха — продадоха, останалото зарязаха. Седем седмици пътуваха с талигите и пристигнаха в страната с трудното наименование Melitopolstschina. Земята там наистина беше плодородна, но дванайсет млади семейства и вдовецът Пелет с тях решиха да продължат пътя, защото никога не бяха виждали планините, а само бяха чели за тях в свещените книги. Невъзможно им беше да си представят как така земната твърд се издига много хиляди аршина нагоре в небето и достига Божиите облаци. Младите искаха да го видят, а за Пелет беше все едно. Харесваше му да пътува с волската талига през гори и поля, защото това го разсейваше от мислите за Рахил и малкия Ахав, останали завинаги в мократа пруска земя.
Планината се оказа точно каквато я описват книгите. Тя се наричаше Кавказ и се простираше във всички посоки на хоризонта, докъдето стигаше поглед. Пелет забрави Рахил и Ахав, защото тук всичко беше друго и дори ходенето беше различно — от долу на горе и от горе на долу. Още първата година той се ожени.
Стана така: „Христовите братя“ изсичаха гората на единствения полегат склон, за да разчистят нива за оран. Местните моми гледаха как пришълците с дълги смешни одеяния сръчно секат вековните борове и вадят дълбоко вкоренените пънове. Девойките се кискаха и люпеха ядки. Една от тях, петнайсетгодишната Фатима, се заплесна по юначния богатир с бяла коса и бяла брада. Той беше як човек, но спокоен и добър, съвсем различен от мъжете в нейния аул38, злобни и буйни.
Наложи й се да се покръсти и да сложи други дрехи — черна рокля и бяло боне. Наложи се да си смени името и тя от Фатима стана Сара, наложи се от сутрин до вечер да шета в къщата, да учи чуждия език, а в неделите по цял ден да се моли и пее в молитвения дом, който вдигнаха още преди домашните си обиталища. Но всичко това не я плашеше, защото й беше добре с беловласия Пелет и защото Аллах не обещава на жената лек живот.
На другото лято, когато Сара-Фатима се гърчеше в родилни мъки, от планините се спуснаха люти чеченци, опожариха изкласилото жито и откраднаха добитъка. Пелет гледаше как му отмъкват коня, два бика и три крави и се молеше Богу да не го изостави и да не даде воля на гнева му. Затова на сина, който проплака точно когато по гладко издяланите стени на молитвения дом плъзнаха ненаситни огнени езици, бащата даде името Ахимас — от Ахимаас, което означава „брат на гнева“.
37
Менони, менонити — протестантска секта, основана през 30–40-те г. на XVI в. в Нидерландия (Холандия) от Мено Симонс. Проповядва смирение, ненасилие, вяра в скорошното настъпване на Второто пришествие. — Б.пр.