Когато убиваше, Ахимас беше спокоен и му докривяваше само ако смъртта не настъпеше на секундата. Но рядко се случваше — имаше точна ръка.
Така продължиха три години. През това време княз Барятински плени имама Шамил и голямата война в Кавказ приключи41. Вуйчо Хасан се ожени за девойка от заможен планински род, после си взе и втора булка, от по-беден род — на хартия му се водеше храненица. Купи си в Соленоводск къща с голяма градина, из която се разхождаха кресливи пауни. Стана дебел, обичаше да пие шампанско на верандата и да философства. Вече го мързеше да се качва в планината за контрабандата — сега сведущите хора му я караха на крака. После се заседяваха, пиеха чай, пазаряха се за цената. Ако преговорите не вървяха, Хасан пращаше да повикат племенника му. Ахимас идваше, възпитано поздравяваше с ръка на челото и мълчаливо се вторачваше в твърдоглавеца със светлите си спокойни очи. Това винаги вършеше работа.
Една есен, на другата година след освобождаването на крепостните в Русия42, при Хасан пристигна старият му авер Абългази. Разказа, че в Семигорск се е появил нов човек, от покръстените, на име Лазар Медведев. Идвал лани да лекува коремни болежки, харесало му, та останал. Оженил се за красавица без зестра, вдигнал си на баира къща с колони, купил три минерални извора. Сега всички пият вода и си правят бани само при Медведев, а дори се говори, че той всяка седмица праща за Петербург и Москва по десет хиляди бутилки минерална вода. Но не това е най-интересното, а че Лазар имал желязна стая. Не хващал вяра на банките, и много правилно, мъдър човек. Всичките си купища пари пазел в избата под къщата, там имал стая с всички стени железни, а вратата й била такава, че и с топ да стреляш, няма да я пробиеш. Трудно било да се влезе в тази стая, рече Абългази, затова не искал отнапред пари за разказаното, а бил съгласен да почака за подялбата колкото потрябва, и то с най-скромна претенция — само по десет копейки от всяка рубла, дето ще прибере Хасан.
— Желязна стая — а, това е много трудна работа — важно поклати глава Хасан, който никога не беше чувал за такова нещо. — Затова, Аллах да ми е на помощ, твоят пай, любезни, ще е по пет копейки на рубла.
После повика племенника си, преразказа му чутото от стария Абългази и рече:
— Върви в Семигорск. Виж каква е тази стая.
3.
Ахимас успя да види желязната стая по-лесно, отколкото предполагаше.
Той се появи при Медведев в сив костюм с жилетка и със сив цилиндър. Но преди това още от хотела беше пра тил картичката си, на която със златни букви пишеше:
Медведев му отговори с писъмце, че много е чувал за търговската къща на уважаемия Хасан Радаев и го кани незабавно. Така че Ахимас потегли към дома му, който се намираше над стръмен ров накрай града и от всички страни беше ограден с висок каменен зид. Не дом, а крепост. Можеше да издържи дори обсадно положение.
Когато стигна дъбовите порти, това му впечатление се засили още повече: отпред пазеха двама часови с винтовки, в двора имаше и постови с военни униформи, но без пагони.
Стопанинът беше плешив, с високо чело, закръглено коремче и бързи черни очи. Той покани младия мъж на масата, предложи му кафе и пура. След десет минути почтителен спокоен разговор за политиката и цените на вълната попита с какво може да бъде полезен на уважаемия господин Радаев.
Тогава Ахимас изложи деловото предложение, измислено като предлог. Трябва да уредим обмяна на минерална вода между Соленоводск и Семигорск, каза той. Вашата цери стомаха, нашата — бъбреците. Мнозина от курортистите търсят лек и за едното, и за другото. За да не бият напразно сто километра през планините, не е ли по-разумно да се направи в Соленоводск магазин на фирма „Медведев“, а в Семигорск — на търговска къща „Радаев“. И вие, и ние ще сме на сметка.
— Разумно — одобри покръстеният, — много разумно. Само че много разбойници вилнеят по пътищата. Как ще си прекарвам парите от Соленоводск?
— Защо да ги прекарвате? — учуди се Ахимас. — Ще ги държите в банка.
Медведев приглади венчето къдрави коси под плешивото си теме и се подсмихна:
— Нямам вяра на банки, Афанасий Петрович. Предпочитам да си държа парите у дома.
— Това е още по-опасно — укорително поклати глава Ахимас, — рискувате да ви ограбят.
— Не и мен — хитро намигна Медведев. — Едно на ръка, че имам тук войскари от железницата, запасняци, денонощно пазят на смени. Но още по-спокоен съм заради бронираната стая. Там не може да влезе никой освен мен.
41
Руският генерал-фелдмаршал Александър Барятински (1815–1879) през 1856–1862 е командващ войските и наместник в Кавказ през последния етап на Кавказката война. Пленява Шамил (29 август 1859 г.). Шамил (1799–1871) — трети имам на Дагестан и Чечения (1834–1859), водач на освободителната война на планинците срещу руските царски колонизатори; пленен и изселен в Калуга. Умира в Медина, на път за Мека. — Б.пр.