Ахимас беше склонен да даде най-висока оценка. Сутрин, когато тя тихичко си пееше, седнала пред венецианското огледало, нещо го стягаше в гърдите и това не му харесваше. Китайката беше повече от прекрасна. Ами ако се привърже към нея и не му се разделя? И той реши да я върне предсрочно. Но няма да си иска парите и ще й даде отлични препоръки, за да не й навреди на кариерата.
В два и петнайсет както винаги Ахимас влезе в салона. Беше със сако в цвят „мляко с какао“, кариран панталон и жълти ръкавици. Служителите припнаха да посрещнат неизменния гост, поеха бастунчето и цилиндъра му. В игралните домове на Рулетенбург бяха свикнали с хер Велде. Отначало маниерът му се възприе като неизбежно зло, после забелязаха, че постоянното удвояване на залога, практикуване от мълчаливия блондин със студени светли очи, разпалва хазарта у останалите играчи. И Ахимас се превърна в скъп гост на игралните домове.
Той поръча обичайното кафе с ликьор, прегледа вестниците. Англия и Русия не можеха да се спогодят за афганистанската граница. Франция бавеше плащането на репарациите и Бисмарк беше изпратил в Париж остра нота. В Белгия всеки момент щеше да започне процесът срещу Брюкселския ловец на плъхове.
Ахимас си изпуши пурата и отиде при маса №12, където се играеше на големи суми.
Играеха трима, а някакъв прошарен господин просто седеше и нервно щракаше капачето на златния си часовник. Щом видя Ахимас, направо щеше да го изяде с очи. Опитът и усетът му подсказаха: клиент. Но не се издаде — нека онзи го заговори пръв.
След осем минути и половина се очерта нужната третина — третата, от 24 до 36. Заложи един фридрихсдор. Спечели три. Прошареният не отлепяше поглед, лицето му пребледня. Ахимас изчака още единайсет минути, докато не избра следващия сектор. Заложи един фридрихсдор на първата третина — от 1 до 12. Спечели 13. Втория път заложи два. Падна се „зеро“. Заложи четири. Падна се 8. Прибра дванайсет фридрихсдора. Пет златни монети чиста печалба. Всичко вървеше нормално, без изненади.
Накрая прошареният стана. Доближи се и тихо попита:
— Господин Велде?
Ахимас кимна, без да откъсва очи от игралната маса.
— Идвам по препоръка на барон… — прошареният съобщи името на брюкселски посредник. Не успяваше да овладее вълнението си. Обясни шепнешком: — По много важна работа…
— Желаете ли да се разходим? — прекъсна го Ахимас и прибра златните монети в портфейла си.
Прошареният господин се оказа Леон Фехтел, собственик на прочутата в цяла Европа банкова къща „Фехтел и Фехтел“. Банкерът имаше сериозен проблем.
— Чели ли сте за Брюкселския ловец на плъхове? — попита той, когато седнаха на пейка в парка.
Всички вестници бяха писали, че най-после е хванат маниакът, който отвличал малки момичета. „Пти Паризиен“ оповестяваше как полицията арестувана „г-н Ф.“, собственик на извънградска вила близо до Брюксел. Градинарят доложил, че през нощта чул откъм мазето приглушени детски стонове. Полицията тайно проникнала в къщата, направила обиск и открила в подземието тайна врата, а зад нея нещо такова, пишеше вестникът, че „думите са безсилни да опишат чудовищната картина“. Картината обаче се описваше още в следващия абзац, и то с всички подробности. В дъбови бъчви били намерени нарязани и мариновани телцата на седем от момиченцата, безследно изчезнали в Брюксел и околностите през последните две години. Едно от трупчетата било съвсем ново, със следи от неописуеми изтезания. През последните години изчезнали общо четиринайсет момиченца на възраст от шест до тринайсет години. Няколко пъти бил забелязван прилично облечен господин с гъсти черни бакенбарди да качва в каляската си малки продавачки на цветя и цигари. Веднъж свидетел чул как мъж с бакенбарди увещава 11-годишната цветарка Люсил Лану да закарат в дома му цялата кошница, а той щял да й покаже механично пиано, което самичко свири прекрасни мелодии. След този случай вестниците престанаха да наричат чудовището Синята брада и го кръстиха Брюкселския ловец на плъхове по аналогия с приказния Ловец на плъхове, отвлякъл децата с вълшебната си музика45.
45
Ловец на плъхове — На 26 юни 1284 г. флейтист отвлича с вълшебната си музика децата от Хамелн. Според легендата младият мъж се наел да спаси немското градче от нападналите го плъхове, като ги хипнотизира с флейтата си, ала от управата не му платили и той за отмъщение повел децата, омагьосани от чародейните звуци, и те завинаги изчезнали с него. — Б.пр.