Ахимас попита:
— Кога и как ще получа останалата сума?
Мосю NN въздъхна с облекчение.
— Когато Соболев тръгне за Москва, у него ще е целият паричен фонд на заговора — около милион рубли. Подготовката на преврат иска много разходи. Като убиете Соболев, ще си вземете парите. Надявам се, че това няма да ви затрудни?
— Днес по руски стил е 21 юни. Казвате, че превратът се предвижда за началото на юли. Кога тръгва Соболев за Москва?
— Утре. Най-късно вдругиден. Ще остане там до 27-и. После ще се отбие в рязанското си имение и оттам право в Петербург. Знаем, че има срещи с генералите на 25-и, 26-и и 27-и. За целта от Петербург в Москва ще пристигнат специално… Впрочем няма нужда от имена. Без Соболев тези хора не са опасни. След време без много шум ще ги пратим в оставка. Но по-добре е все пак Соболев да не се срещне с тях. Не искаме славни генерали да опетнят имената си с държавна измяна.
— Във вашия случай подобни нежности са неуместни — неочаквано кипна Ахимас. Задачата и без допълнителното свиване на срока беше твърде сложна. — Искате да стане до 25 юни, тоест ми давате само три дни. Ще опитам, но не обещавам.
Същия ден той плати на своите хора и ги освободи, повече не се нуждаеше от услугите им.
И с вечерния влак потегли за Москва.
4.
Според класификацията, която някога си беше разработил, поръчението беше от четвърта категория, висша степен на трудност: завоалирано убийство на знаменитост в максимално кратък срок и с допълнителни условия.
Спънките бяха три.
Първо: силна и предана охрана.
Второ: имитация на естествена смърт.
Трето: достойна смърт в очите на широката общественост и срамна в очите на тесния кръг посветени.
Интересно.
Ахимас се разположи удобно на плюшената седалка в купето първа класа, предвкусвайки плодотворната умствена активност. Десетте часа път би трябвало да му стигнат. Не е задължително да спи — при нужда можеше да издържа без сън и три, и четири денонощия. Благодарение на вуйчо Хасан и неговите уроци.
Also, der Reihe nach48.
Той извади сведенията, предоставени по негова молба от поръчителя. Те включваха всички данни за Соболев, очевидно събирани с години: подробна биография, служебно досие, слабости, увлечения, връзки. Не откри никакви полезни склонности, за които да се хване: не е любител на хазарта, не е пристрастен към опиума, не е пияница.
В личната му характеристика преобладаваше думата „отличен“: отличен ездач, отличен стрелец, отличен играч на билярд. Добре.
Ахимас мина към графа „увлечения“. Пие с мярка, предпочита „шато икем“, пуши бразилски пури, обича руски романси, особено „Калина“ (съчинение на г-н И. Суриков). Тъй-тъй.
„Интимни навици“. Уви, и тук го чакаше разочарование. Не е педераст, не е последовател на Маркиз дьо Сад, не е педофил. Навремето бил голям женкар, но напоследък е верен на любовницата си — Екатерина Головина, учителка в Минската девическа гимназия. Според някои сведения преди месец й предложил да узаконят отношенията си, но тя по неизвестна причина отказала и отношенията им са прекратени. Хоп, тук има нещо.
Ахимас умислено се загледа в прозореца. Взе следващата бележка. Имена и характеристики на офицерите от свитата на Соболев. Повечето са негови бойни другари, изпитани в битките. По време на пътувания го съпровождат поне седем-осем души. Соболев никъде не ходи сам. Лошо. Още по-лошото е, че всяка негова хапка се проверява, и то от двама души: старши ординарец есаул Гукмасов и личния камердинер.
Но само с отрова може да се имитира естествена смърт, която да не предизвика никакви подозрения. Нещастен случай отпада — те винаги са съмнителни.
Как може да прескочи проверяващите и да отрови Соболев? Кой му е още по-близък от ординареца и камердинера?
Явно никой. В Минск е имал възлюбена, от нейните ръце сигурно е ял без проверка. Но отношенията им са прекратени.
Обаче стоп. Очевидно това е насоката. Най-близко до мъжа би могла да стигне жена, дори скорошна позната. Естествено, при условие, че имат връзка. Тогава ординарци и камердинери ще трябва да почакат зад вратата.