Като режисьор, призна си Диърдре с тъга, той, разбира се, има предимство. Преди двайсет години беше играл във Файли, бе поставял пиеси цял един летен сезон в Майнхед, беше участвал и в невероятно успешното турне на „Паяжина“6 (актьорският състав бе подбран в Уест Енд!). Не може да се спори с човек, натрупал такъв опит. Един-двама се опитаха, естествено. Най-вече новобранците, които все още имаха собствено мнение и не бяха схванали къде им е мястото в обществената йерархия. Не че имаше много такива. В КОТС бяха много придирчиви. Ето например Николас, който играе Моцарт, докато мрачно очакваше резултатите от прослушването за Централната школа по реторика и актьорско майсторство. Понякога спореше. Еслин не спореше. Просто изслушваше внимателно всичко, което казваше Харолд, и после тихо и кротко си правеше каквото си беше наумил. Харолд се примиряваше с това вироглавство, режисираше и най-малките подробности от живота на всички останали.
Диърдре сложи по една лъжица от евтиното нескафе и от сухото мляко във всяка чаша и сипа отгоре врялата вода. Млякото, разбира се, не се разтвори както си му е редът и на повърхността изскочиха бели топчета, които тя нервно натисна с лъжицата, опитвайки да се сети кой си пие кафето със захар и кой — без. Най-добре да вземе пакета със захарта и да ги пита. Внимателно понесе тежкия поднос по тясната пътека между редовете. Сега Еслин се беше заял с Иън Маккелън.
— И така — въпреки основателното ми нежелание — се оставих да ме завлекат на онзи моноспектакъл. И от началото до края не видях нищо друго, освен усилията на Маккелън да се самоизтъкне.
— Но — обади се Николас, отворил широко невинните си сини очи — аз пък си мислех, че точно това е актьорството.
Близнаците Евърард, които не пропускаха случай да покажат презрението си към изпълнителя на главната роля, викнаха един през друг:
— А аз съм напълно съгласен с Еслин.
— И аз. Маккелън никога не е успявал да ме разчувства с играта си.
Тук Диърдре вмъкна въпроса си за захарта.
— Боже мой, кукло, още ли не си запомнила! — възкликна Роза Кроли. — За мен само едно зрънце.
Роза провлачваше думите с дрезгав глас. Играеше госпожа Салиери; за първи път й се случваше да изпълнява такава скромна роля, но в „Амадеус“ нямаше друг персонаж, подходящ за зряла жена. Разните там слугини и по-възрастни гражданки, естествено, изобщо не влизаха в полезрението на Роза Кроли.
— В толкова много репетиции сме оцелели благодарение на твоите грижи — продължи тя. — Просто нямам представа как го правиш.
Диърдре несъзнателно кимна в знак на съгласие с признанието на Роза, която сподави една лека въздишка — тя знаеше, че проявата на благосклонност към по-незначителните актьори и сценичните работници е отличителен белег на истинската звезда. Искаше й се само Диърдре да проявява малко повече признателност. Роза прие очуканата чаша с широка усмивка.
— Благодаря ти, скъпа.
В отговор Диърдре разтегли леко устни. „За Бога — мислеше си тя, — с тази талия като на син кит и едно зрънце ти е много.“ Подразни я не само забележката на Роза, но и фактът, че беше облякла дългото кожено палто, което тя (Диърдре) купи в Оксфам за представлението на „Вишнева градина“ След тържеството по случай последното представление то беше изчезнало и така и не се появи вече в гардероба на театъра.
— О, Боже! — възкликна ядосано Харолд, вперил поглед в чашата си (върху синия й гланц с червен лак за нокти пишеше: X. У. (РЕЖ.) — Пак ли тези проклети ужасни миши дардронки. Никой ли вече не произвежда истинско мляко? Моля? Толкова много ли искам?
Диърдре избегна погледа на Харолд и продължи да раздава останалите чаши, поднасяйки на всеки пакета със захар. Щом като искат истинско мляко, да го донесе някой, който има кола. Тя и без това мъкнеше какво ли не за всяка репетиция.
— Идеята за бръснача малко ме тревожи — отбеляза жената на Моцарт и върна разговора към предишната тема. — Не искам да имам дете без баща.
Тя сбърчи нос в чашата си и отново се облегна върху коляното на мъжа си. Еслин се усмихна и огледа присъстващите, сякаш ги молеше да извинят глупостта на съпругата му. После внимателно прокара нокът по шията й и измърмори:
— Биологически невъзможно, определено.
— Един от проблемите, свързани с многото кръв — обади се Джойс Барнаби, завеждаща гардероба, тортите и звуковите ефекти, — е прането и гладенето на ризата на Еслин, която трябва да е чиста за следващата вечер. Ще разполагаме, надявам се, с повече от една риза.