Такива думи наговорил крал Артур, изяснявайки си участта на Бодемагю, от които монсеньор Говен се почувствал още по-нещастен, отколкото бил преди. А кралят, понеже виждал, че с изпитанията на кралство Логрия вече било приключено и ако все пак нещо възниквало, то било съвсем незначително, обявил турнир в равнината край Уинчестър, защото не искал съратниците му да се отучат от носенето на оръжие.
Ала както следвал съвета на божия човек, пред когото се бил изповядал, и докато участвал в търсенето на Светия Граал, се държал непорочно и се отказал от връзката си с кралица Гениевра, за което узнахме от предишния разказ*30, така още с пристигането си в двора Ланселот не издържал и месец, след което отново се прехласнал по нея и се възпламенил дори повече, отколкото навремето, изпадайки в още по-тежък грях отпреди. Ала ако миналия път се отдавал на греха тъй умно и тайно, че никой изобщо не го забелязал, сега се държал достатъчно глупаво и в края на краищата Агравен, братът на монсеньор Говен, който открай време го недолюбвал и повече от всеки друг го наблюдавал, за да го хване в прегрешение, успял без особени усилия да забележи какво става. Той започнал да го дебне и в края на краищата се убедил, че Ланселот е лудо влюбен в кралицата, а тя му отвръща със същото.
Наистина кралицата била толкова прелестна, че предизвиквала всеобщото възхищение, и макар по онова време да наближавала петдесетте, в целия свят едва ли можело да се намери друга като нея. Понеже красотата й изобщо не повяхвала, някои рицари казвали, че тя е изворът на всички красоти**31.
Когато си дал сметка за близостта между кралицата и Ланселот, Агравен бил обзет от голяма радост — не толкова от желание да помогне на краля да изтрие позора от челото си, колкото поради надеждата, че това ще донесе на Ланселот значителни неприятности.
Още през същата седмица предстояло да бъде проведен турнирът в Уинчестър, на който се явили мнозина от рицарите на крал Артур. Ала Ланселот, който искал да участва в него, без никой да го разпознае, казал на своите приятели, че е много болен и едва ли ще може да се състезава. Същевременно поискал Боорт, Хектор, Лионел*33 и останалите рицари от неговата компания да отидат там. Те обаче се възпротивили и казали, че няма да участват, щом той е толкова зле. Но Ланселот упорствал:
— Искам и настоявам да отидете. Ще потеглите на сутринта, а аз ще остана тук. Като се върнете, стига да е угодно на Бог, аз вече ще бъда напълно излекуван.
— Сеньор — рекли те, — щом такава е волята ти, ще отидем. Ала много бихме искали да останем при теб, за да ти правим компания.
Ланселот обаче им възразил, че е против това. С което разговорът им приключил.
На сутринта Боорт напуснал град Камелот заедно с компания рицари. Като разбрал, че той, както и неговите приятели, не са вече тук и че Ланселот е останал, Агравен веднага си помислил, че той постъпва така, за да се види с кралицата след заминаването на краля за турнира. Тогава отишъл при своя вуйчо и му казал:
— Господарю, ще ти кажа нещо под секрет, но се затруднявам, защото знам, че ще те натъжи. Правя го единствено за да те спася от позора.
— От позора? — извикал кралят. — Нима нещата са толкова съдбоносни, че и позор ще ми доведат?
— Да, сеньор — рекъл Агравен. — И ще ти кажа за какво става дума.
Сетне го дръпнал настрана и му казал с тайнствен вид:
— Сеньор, добре е да знаеш, че Ланселот е лудо влюбен в кралицата, а и тя в него. Понеже не могат да се съберат на воля, докато ти си тук, Ланселот остава и няма да отиде на турнира в Уинчестър. Приятелите от компанията си обаче е изпратил, така че когато и ти заминеш за там тази нощ или утре, той ще може на спокойствие да общува с кралицата.
Като чул тези думи, крал Артур не можел и да си помисли, че това е достоверно, а го приел за откровена лъжа. Затова и отговорил на Агравен:
— Драги племеннико, не говори никога повече подобни измислици, защото не съм склонен да ти повярвам. Знам отлично, че през главата на Ланселот никога би минала такава мисъл, а дори и да е минала, накарала го е силата на любовта — сила, срещу която нито разумът, нито здравият смисъл могат да устоят.
— Как, сеньор? — удивил се Агравен. — Нима не ще сториш нищо?
— А какво искаш да направя? — попитал го кралят.
30
4* Става дума за
31
4** Изразът „извор на всички красоти“ се среща по адрес на Гениевра и в
33
5* Боорт и Лионел са братя и първи братовчеди на Ланселот; Хектор е брат на Ланселот. Тримата формират семейния клан на Ланселот, когото подкрепят безрезервно при всички обстоятелства.