Това разсмя едната от жените ангели. Тя имаше силно загоряла кожа и черна коса, която блестеше като коприна. Весело пламъче затанцува в очите й, когато протегна ръка към мен.
— Ясмин. А ти си Джорджина.
Кимнах, не можех да сдържа усмивката си. Нейната усмивка в отговор ме изпълни с топлота и радост. Може би някои ангели не бяха чак толкова лоши. Стана ми забавно и защото приятелите й не изглеждаха толкова нетърпеливи да се запознаят с мен.
— Аз съм Уитни — представи се бавно другият ангел, красива чернокожа жена, чиято коса беше сплетена на безброй малки плитчици. Усетът й за мода отговаряше на моите стандарти — носеше подобни на котешки очи очила, които й придаваха едновременно и чаровен, и умен вид. Поколеба се за миг дали да ми подаде ръка, но все пак я подаде.
Погледнах с очакване към последния ангел. Той имаше тъмнокафява коса и сини очи и дълго, тясно лице. Изражението му говореше за ясно разочарование и високомерна въздържаност. Ето такова поведение очаквах от ангелите. За момент реших, че изобщо няма да проговори. После, с огромна скованост, той каза:
— Аз съм Джоел — но не ми стисна ръката.
Обърнах се към човека, който се усмихна с ентусиазма на Ясмин и отметна дългата черна коса от очите си.
— Винсент Дамиани. Приятно ми е.
— И на мен. — Направих се, че не виждам многозначителния поглед на Картър. — А през цялото време си мислех, че нямаш приятели.
— Избързваш със заключенията, дъще на Лилит — той отпи от чашата, която май беше пълна с чисто уиски. — Тук са по работа.
— О! Топ секретна ангелска работа, а? И какво предстои? Танц върху главата на карфица? Лобиране за националния празник на сладките кученца?
Студеният поглед на Джоел изстина с още 10 градуса.
— Сякаш някога бихме споделили намеренията си с тъмна прелъстителка на злото.
Ясмин го сръга и завъртя очи.
— Тя се шегува.
— Точно това иска да си помислиш — предупреди я злокобно той. — Аз поне няма да отпусна гарда, докато се опитва да използва лукавите си и злокобни прелъстителски умения върху нас.
Отправих му вяла, апатична усмивка, облегнах се на стола и кръстосах крака така, че полата разкри бедрата ми.
— Скъпи, ако използвах лукавите си и злокобни прелъстителски умения, ти пръв щеше да разбереш.
Тъмна руменина заля бузите му. Той втренчи поглед в Картър.
— Не знам каква игра си мислиш, че играеш, но трябва да се отървеш от нея.
Картър остана спокоен.
— Тя е безобидна… Освен ако не си пласиращ дрога бог или нефилим. Или интровертен писател.
Ясмин се сепна и веселото й изражение помръкна.
— Не се шегувай с нефилимите.
— Всъщност — разсеяно продължи Картър — тя може да реши малкия ни проблем. Джорджина, имаш ли нещо против да подслониш един човек? Винсент трябва да отседне някъде, докато е в града.
Вдигнах изненадано вежди. Винсент не изтълкува правилно мълчанието ми и побърза да каже:
— Няма проблем и да откажеш. Ти дори не ме познаваш. Разбирам, че е малко шантаво.
— Не знам — отговорих още по-любопитна какво е намислила тази странна компания. — Все пак ангели гарантират за теб. Не би могъл да намериш по-добра препоръка. Ако нямаш нищо против да спиш на дивана, аз съм съгласна.
— Ти си перла сред сукубите — заяви Картър.
Джоел едва не се задави с питието си. Предвид тъпанарското му държание, едва ли в чашата му имаше алкохол. Вероятно кул-ейд1 или пепси. По-скоро диетично пепси.
— Да не си се побъркал? — възкликна той. — Тя е сукуба! Не можеш да го подложиш на такова нещо! Помисли за душата му!
— Тя не си пада по добри мъже — отвърна Картър. — По принцип. Няма да имаме проблеми.
Ясмин погледна закачливо Винсент.
— Той всъщност не е чак толкова добър.
— Картър… — започна Джоел.
— Казах ти, тя е свястна. Преглътни го. Имаш думата ми. Тя не задава въпроси и докато търсите, постоянно ще сте във връзка с него.
Подскочих при думата „търсите“. Ето че стигнахме до някъде.
— Та какво търсите?
Отговори ми мъртвешка тишина. Уитни кръстоса ръце. Винсент отпи от чашата си.
— Добре, разбрах — довърших гимлета на един дъх. — Не ми трябва да знам. Това е работа за големите. Шушу-мушу и така нататък.