Той кимна и за пръв път останах с впечатлението, че ме взима на сериозно. Почти.
— Нека позная. Събудила си се без енергия.
— Да, а бях взела жертва предната вечер. Също като миналия път.
На лицето му се появи замислено изражение.
— Интересно. Случва се, само когато си заредена.
— Какво мислиш, че означава?
— Не знам. Може би нищо.
— Трябва да значи нещо! Губя енергия без никаква причина.
— Подложена си на стрес — изтъкна той. — Ти си може би един от най-напрегнатите хора, които някога съм срещал, било то безсмъртен или не. Векове наред мечтаеш да забременееш. Имаш целомъдрена връзка с мъж. И работиш за демон, нали? За демон, който прилича на Матю Бродърик?
— На Джон Кюсак — поправих го. — Прилича на Джон Кюсак.
— Няма значение. Това е достатъчно да съсипе всеки. Сънищата ти са проявления на неволите в живота ти и биват пресъздадени от подсъзнанието ти по много реален и поглъщащ енергия начин.
— Изобщо не ми помагаш. Твоето тълкуване на съня ми е пълен боклук, като всичко останало.
— Не е. Не всичко, което правя, е боклук. Разбирам от сънища. Разбирам от заклинания. И знам какво ще ти помогне.
— Какво?
Той посочи към ъгъла.
— Аз и ти. Там. Голи. В хоризонтално положение.
Изсумтях.
— Леле, значи не излъга. Наистина си романтичен тип.
— Прагматик съм. И опортюнист.
— Вулгарен тип, който се отнася към мен като към курва…
— Мамка му, не съм правил секс от месеци. Идва сукуба и иска помощ. Няма начин да не си пробвам късмета.
Погледнах го подозрително.
— Това ли е проблемът? Трябва да спя с теб, за да ми помогнеш?
Данте пъхна ръце в джобовете си.
— Не, но ще е забавно, ако се навиеш. А и с друго не мога да ти помогна.
Обърнах се да си ходя разочарована.
— Добре. Благодаря. Все пак.
— Знаеш ли какво друго може да ти помогне? — извика той след мен.
— Ако пак е свързано със секс…
— Почивка. И в краен случай — масаж. Всичко, което ще намали стреса.
Това всъщност прозвуча разумно. Бях приятно изненадана, че не мисли само за секс.
— Може да помогне, но едва ли един масаж ще реши проблемите в живота ми.
— Може би. А може би не. Но ако искаш безплатен масаж… на голо…
Тръгнах си.
Вече имах чувството, че връзката ми със Сет се върти в безкраен омагьосан кръг. Очевидно това важеше и за другата част от живота ми. Сънувам съня, отивам при Данте, той не ми помага, отивам на работа и мисля. Защото точно така протече денят ми, също както предния път.
Заех се с документацията и с обслужването на клиентите в „Емералд Сити“. През цялото време пред очите ми минаваше образът на момиченцето от съня. Фантазирах си, че имам дъщеря. Сърцето ми копнееше да я видя отново, да видя усмивката й. Всичко в книжарницата ми се струваше повърхностно и безсмислено в сравнение с нея.
Когато смяната ми приключи, заведох Мади в апартамента ми, за да удържа обещанието си и да й осигуря среща.
— Ще ме продаваш? — възкликна тя, когато й споделих какъв е плана.
— Става въпрос за търг. Благотворителен търг в помощ на деца. Нали не мразиш децата?
— Ами не, но…
— Значи всичко ще е чудесно. Ето, облечи това.
Подхвърлих й торба от BCBG5. Тя я огледа подозрително.
— Това не е ли марка за тийнейджъри?
— Това е марка за хора със стил — уверих я.
Тя отвори торбата и извади дълга до коленете рокля, която бях избрала за нея преди няколко дни. Беше от копринен шифон, с тъмнорозова геометрична щампа и с висока талия. Горната част беше леко набрана, а под V-образното деколте имаше вързана панделка. Широки паднали къси ръкави завършваха цялостното впечатление.
— Не мога да облека това — каза веднага тя.
— Защо? Защото изглежда добре?
Тя ме стрелна с поглед.
— Почти няма плат.
— Какво? Има достатъчно. — Притежавах доста рокли, които „почти нямаха плат“. Тази беше елегантна и стилна. Беше като облекло за амиши6 в сравнение с някои от моите тоалети. — Пробвай я и ще видим.
Облече я неохотно и ми се прииска да изквича от удоволствие, когато излезе от банята. Бях заковала размера. Пасваше й идеално.