— Мислил ли си с какво ще се занимаваш, като се уволниш? — попита тя, докато се возеха в последния автобус към казармите.
— Вероятно ще отида да работя при баща ми в автобусния транспорт — отвърна Крис. — А ти?
— Когато отслужа три години в армията, ще трябва да реша дали да стана офицер, тогава ме чака кариера в Кралските военновъздушни сили.
— Надявам се, че ще се върнеш в Клийторп.
Крис и Сю Хаскинс се ожениха година по-късно в енорийската черква „Сейнт Ейдан“.
С наета за целта кола след церемонията младоженците се отправиха към Нюхейвън с намерението да прекарат медения си месец на португалското крайбрежие. След няколко дни в Алгарве2 те останаха без пари. Крис настоя да се върнат в Клийторп, но си обещаха да посетят Албуфейра3 при първа възможност.
Двамата започнаха семейния си живот в квартира под наем — три стаи на приземния етаж в къща близнак на Джубилий Роуд. Бившите отговорници по раздаването на мляко не можеха да се преструват и всички виждаха колко са щастливи.
Крис започна работа като кондуктор в градската автобусна линия „Грийн Лайн“, а Сю записа курс в местна застрахователна фирма. Година по-късно тя роди Трейси и си остана у дома, за да се грижи за нея. Това стимулира Крис да работи още повече и го накара да се замисли за издигане в службата. Подтикван от време на време от Сю, започна да се готви за теста в компанията, който му даваше такава възможност. След четири години стана инспектор. С две думи, пред семейство Хаскинс се очертаваше нелошо бъдеще.
Една година Трейси поиска пони за Коледа и Крис трябваше да й обясни, че нямат градина. Направиха взаимен компромис и за седмия си рожден ден момиченцето получи подарък малко кученце лабрадор, което кръстиха Корп. Накратко казано, нищо не липсваше на семейство Хаскинс и вероятно нашата история щеше да свърши дотук, ако Крис не беше уволнен. Ето как се случи всичко.
Градската автобусна линия „Грийн Лайн“ беше погълната от „Хъл Кериъдж Бъс Къмпани“, което доведе до неизбежните съкращения на работни места, и Крис бе сред тези, на които връчиха заповед за освобождаване. Единственото, което компанията можеше да му предложи, бе да заеме предишната си длъжност кондуктор. Той гордо отхвърли предложението. Беше уверен, че лесно ще си намери нова работа.
Много скоро компенсацията, която получи при уволнението, свърши и въпреки обещанията на Тед Хийт4 за един нов проспериращ свят, Крис осъзна, че никак няма да е лесно да си намери работа в Клийторп. Сю не се оплака нито веднъж, но тъй като Трейси вече ходеше на училище, тя започна почасова работа в магазина „Парсънс“ за пържена риба и пържени картофи. Така в семейството всяка седмица постъпваха пари, да не говорим за бакшишите, а на обяд Крис получаваше по една голяма порция треска с пържени картофи.
Той не спираше да си търси работа. Всяка сутрин отиваше в сградата на трудовата борса, с изключение на петък, когато след дълго чакане на опашка получаваше мизерната си помощ за безработни. След дванайсет месеца напразно ходене на интервюта и неизменното „съжаляваме, но по всичко личи, че не притежавате нужната квалификация“ Крис сериозно се замисли дали да не нахлузи отново кондукторската чанта. Сю го уверяваше, че скоро след като започне, отново ще го издигнат на поста инспектор.
Междувременно тя беше натоварена с допълнителна отговорност в магазина и след година я направиха помощник-управител. Отново нашата история щеше да свърши дотук, ако този път Сю не бе тази, която получи предупреждение за освобождаване.
Една вечер пред порция пържена риба Сю сподели с Крис, че господин и госпожа Парсънс възнамерявали да се пенсионират и се готвели да продадат бизнеса си и магазина.
— Колко според теб очакват да получат?
— Чух господин Парсънс да споменава за сума около пет хиляди лири.
— Да се надяваме, че новите собственици ще се развъртят — отбеляза Крис и си взе поредния пържен картоф.
— Много вероятно е да дойдат със свой персонал. Не помниш ли какво стана, когато автобусните компании се сляха?
Крис се замисли.
В осем и половина на следващата сутрин Сю излезе от вкъщи, за да заведе Трейси на училище, преди да отиде на работа. Щом вратата след двете се хлопна, Крис и Кори се отправиха на обичайната си сутрешна обиколка. Кучето вдигна смутен поглед, когато видя, че господарят му наместо към плажа, където то играеше до насита с вълните, се отправя в обратна посока — към центъра на града. Тръгна покорно, докато по едно време не се озова завързано на оградата на банка „Мидланд“ на Хай Стрийт.
4
Министър-председател на Англия (1970–1974), планирал сериозни икономически промени в страната, един от първите радетели в английския парламент за присъединяване на страната към Европейската общност. — Б.пр.