— И защо аз, Джеб? — попитах. — Откъде-накъде аз трябва да спасявам света, при положение, че дори не съм най-съвършеният експеримент?
— Достатъчно съвършена си — каза той и преглътна. — Макс, ти си последният хибрид, който все още носи… душа.
Спомних си колко кух и безизразен ми се беше сторил Омега. Хм-м.
— Няма и понятие от музика — рече Гази с насмешка. — Виждал ли си я как танцува31?
— Не в този смисъл, Гази — казах аз. — Говори за душа.
— А-а!
Последно сбогом, след което двамата със Зъба се спогледахме.
— Хайде, да излитаме — казах, точно когато той изрече:
— Право нагоре, банда!
Усмихнах му се леко и се обърнах към останалите.
— Чухте го. Право нагоре!
И отново се понесохме във въздуха и се заиздигахме над обърканата сложна Земя към простото и съвършено чисто синьо небе, където всичко беше спокойно и логично.
— Знаеш ли какво? — заприказва Тото.
Иги го носеше в кенгуруто, което мама беше намерила на тавана. С него носенето на Тото беше далеч по-лесно. Вярно, по принцип кенгуруто беше предназначено за бебета, но за нищо на света не го казвайте на Тото.
— Какво? — попитах.
— Майка ти не е толкова зле.
— О, много ти благодаря — рекох сухо, а останалите се разсмяха.
И накрая, преди, образно казано, да се стопим в залеза, бих искала да добавя само едно нещо:
Надявам се, че не сме приключили.
И ако съм права, ще стане страшно.
31
Непреводима игра на думи: to have soul — имам усет за музика; to have a soul — имам душа. — Бел. прев.