Хиляда или повече селяни от шест села в района се бяха стекли в градчето Миера в подножието на планинския проход Коло, където идния ден щеше да се състои политическият митинг. Те бяха заели хановете и всички свободни стаи в частните домове, а онези, за които не стигнаха места, вече се бяха разположили удобно, и в добро настроение по улиците. Митингът се очертаваше като най-внушителната публична изява от този род в Западна Сицилия още от дните преди фашистката диктатура, но много хора бяха дошли заради скотовъдната изложба и зрелищата, а не толкова от интерес към политиката. Когато Брадли, Локатели и Марко пристигнаха в градчето със стария раздрънкан фиат, вече беше паднала безлунна, дъхаща на трева нощ. Известно време Локатели се дърпаше и не искаше да участвува в експедицията, но накрая, след като Брадли се съгласи на сериозни изменения в плана, той реши да отиде с тях. След като видя, че не подействува нито един от доводите му в полза на така наречената от него „икономия на терора“, Брадли се съгласи с предложенията на сънародника си, тъй като не искаше и да помисли да действува сам. Беше решено да не убиват Кремона и секретарите на провинциалните партийни организации, а да ги отвлекат и да ги отстранят от политическата сцена, докато минат изборите.
Но той отхвърли и опасенията на Локатели от връзките им с дон К.
— Не виждам защо изобщо трябва да участвува този човек — каза Локатели. — Можеш ли да ми обясниш защо той трябва да ни помага?
— Той ни е длъжник — отговори Брадли. — А и за него е изгодно, ако сме заедно в тази работа.
— Защо?
— Защо ли? Ами защото се прикриваме едни друг.
— Никак не ми се ще да прикривам този човек.
Запазили им бяха стаи в местната locanda3. Брадли и Локатели излязоха да се поразходят, а Марко отиде на среща с пратеник на бандитите. Гледаха след него, докато той изчезна в празничната тълпа, изпълнила осветяваната от ракети улица.
— Мислил ли си някога за предчувствието? — попита Брадли.
— Май не съм.
— Понякога се чудя. Ясно като в мъгла — рече Брадли. — Този младеж предизвиква у мен странно усещане — нещо, което не мога да обясня. Струва ми се, че той е способен на големи дела, които далеч надхвърлят сегашната операция. Имам планове за него.
— Няма никакъв морал — отбеляза Локатели.
— Напротив, моралът му е много строг. Само че се различава от нашия.
— Водил съм интересни разговори с него — каза Локатели. — Интересува го само едно — семейството му. За него не съществува нищо друго, в това число ти и аз. Ето какво трябва да помниш за него.
— Не бих казал такова нещо.
— Това е типичен сицилиански манталитет. Мислят само за своите. Не ги е грижа за никого извън семейството.
— Може да се окаже много полезен за нас… Нямам предвид само сегашната операция — каза Брадли. — Струва си да имаш под ръка такъв момък.
Марко се срещна със своя човек в една пивница в покрайнините на града. Онзи биеше на очи с бялата си градска мушама с ватирани рамене и се перчеше с часовника си с датник и с двата тежки златни пръстена. Този деветнадесетгодишен розоволик син на фермер на име Кучинели беше най-добродушният и същевременно най-жестокият от бандитите: в актива си имаше осемнадесет убийства. Марко го измъкна от пивницата на улицата, където Кучинели огласи нощта с безсмисления си смях. Месина беше избрал именно него за тази задача, защото знаеше, че ако карабинерите го сгащят, Кучинели никога няма да им се даде жив и да им позволи чрез изтезания да измъкнат от него плановете за засадата. Кучинели съобщи на Марко, че бандитите са заели вече позиции в планините над откритата местност, където щеше да се състои митингът, и че те ще нападнат точно в девет сутринта. На свой ред Марко го уведоми, че сега има други нареждания и Кремона и приятелите му трябва да бъдат заловени живи. Кучинели се разкиска в знак на съгласие, прегърна Марко на раздяла и му подари две американски пури, които Марко прие учтиво, но ги захвърли, щом Кучинели изчезна от погледа му.
Марко после намина при друг бандит, който иначе — когато имаше достатъчно работа — работеше като сарач да изхрани семейството си; даде му плик с двадесет хиляди лири, нареди му да вземе двама приятели и да отиде в село Фермагоста, на десет мили източно от Миера, където призори на другия ден да нападнат с халосни гранати полицейския участък и да удължат нападението колкото се може повече. Въпреки дадените от високо място нареждания от района да бъдат изведени частите за обществена сигурност, за да се гарантира на бандитите пълна свобода на действие, някой беше оплескал работите и тридесет и двама души от отряда за борба с бандитите бяха останали в Миера, та по този начин Марко се надяваше да ги извади оттам.