Уилям Грифин
Специална част
26 юли 1777
„Необходимостта от осигуряване на добро разузнаване е очевидна и не се налага да се набляга допълнително на този въпрос.“
За тези, които вече не са сред нас:
УИЛЯМ Е. КОЛБИ
Старши лейтенант от армията, който става първият директор на ЦРУ.
ААРОН БАНК
Старши лейтенант, който става полковник и родоначалник на Специалните части.
УИЛЯМ Р. КОРСЪН
Легендарен офицер от морското разузнаване, най-мразен от страна на КГБ и то не само защото е дал категоричната си оценка за тях.
За живите:
БИЛИ УО
Легендарен старши сержант от ВВС и Специалните части, който се пенсионира и тогава залавя небезизвестния Карлос Чакала.
РЕНЕ ДЖ. ДЕФОРНО
Старши лейтенант, който става легендарен офицер от американското контраразузнаване.
ДЖОН РАЙЦЕЛ
Офицер от армията и легенда в Специалните части, който е можел да сложи край на тероризма на похитения кораб „Акиле Лауро“, но не е получил разрешение да го направи.
РАЛФ ПИТЪРС
Офицер от армейското разузнаване, написал най-добрият анализ срещу тероризма, който някога съм виждал.
И за новото поколение:
МАРК Л.
Старши офицер от разузнаването, който, въпреки младостта си, с всеки изминал ден все повече ми напомня за Бил Колби.
ФРАНК Л.
Легендарен офицер от военното разузнаване, който се пенсионира и сега върви по пътя на Били Уо.
НАШАТА НАЦИЯ ИМА ДЪЛГ КЪМ ТЕЗИ ПАТРИОТИ — ДЪЛГ, КОЙТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПЪЛНИ.
I
(Едно)
Бе приказно красива Бъдни вечер.
Земята бе покрита със сняг. През целия ден не спря да вали, дори сега продължаваше да се сипе.
Витражите на старата църква „Св. Елисавета“ трепкаха заедно с разгорелите се пламъчета, а самата църква сякаш бе обхваната от светъл ореол на фона на блясъка от свещите на богомолците, твърде закъснели, за да си намерят място вътре, скупчили се притихнали навън.
Черен „Мерцедес Бенц 600SL“ бе спрял сред тълпата на „Елизабетщрасе“, чистачките му свистяха по предния прозорец и разпиляваха сипещите се снежинки.
Предната врата се отвори и отвътре излезе висок, румен, шейсетинагодишен мъж. Огледа насъбралите се вярващи, вдигна очи към двете кули на църквата, сетне поклати възмутено и нетърпеливо глава и се качи отново в автомобила.
— Седемстотин шейсет и девет скапани години и още висят да чакат скапаната дева — изломоти Ото Гьорнер, обзет колкото от възмущение, толкова и от възхищение.
— Какво казахте, хер Гьорнер? — попита притеснено шофьорът.
Седналият зад волана Йохан Шмит, едър, четирийсетгодишен мъж, облечен в униформа, много подобна на полицейска, беше шеф на охранителната фирма, която се грижеше за безопасността на персонала и имуществото на „Госингер“. Ото Гьорнер бе изпълнителен директор на холдинговата компания, сред чиито многобройни активи бе и охранителната фирма.
Шмит отговаряше за безопасността на централата, както биха се изразили в Америка, на „Госингер“ във Фулда, малък град в провинция Хесен, разположен на приблизително сто километра от Марбург на Лан. Шефът му се бе появил у тях преди час и половина и веднага бе обяснил за какво става въпрос.
— Хер Гьорнер иска да отиде в Марбург — бе заявил той, застанал на вратата на Шмит. — Ти ще го закараш.
Двата жеста на шефа бяха достатъчно показателни — с едната ръка посочи към улицата, където зад „SL600“ бе паркиран охранителен автомобил, а с показалеца на другата докосна устни.
Шмит веднага разбра какво означават двата жеста. Трябваше да закара хер Гьорнер до Марбург в „SL600“, защото хер Гьорнер — който обикновено шофираше сам шестлитровия си ягуар „XJ Ванден Плас“, дванайсет цилиндъра — бе пил. Гьорнер с гордост заявяваше, че никога не сяда зад волана осем часа след като е помирисал тапа. Мерцедесът бе на госпожа Гьорнер, защото господинът не позволяваше абсолютно никой да кара ягуара му.
На външен вид, Гьорнер бе типичен баварец; от него сякаш се излъчваше gemutlichkeit1.
Единствено зад гърба му смееха да кажат, че само трима на този свят не се страхуват от него. На първо място бе съпругата му, Хелена, която, колкото и невероятно да изглеждаше, бе баварка, но приличаше на берлинчанка и се обличаше като берлинчанка, може би дори като нюйоркчанка. Човек не можеше да си представи Хелена Гьорнер в богато набрана традиционна рокля, сплела коса на плитки, да дъвче в захлас wurstchen2.