— Често ли ви канят на гости, докторе? — попита Ким.
Той се засмя:
— Извинете ме, инспектор Стоун. Наскоро се върнах от центъра за съдебна антропология в Ноксвил, щата Тенеси, където телата са изложени на различни разлагащи фактори, за да се изясни…
— Полова принадлежност?
— Ще трябва да ме заведете на вечеря, преди да стигнем до половите въпроси, инспекторе.
— Изобщо не ми е смешно. Някакви предположения?
Той поклати глава. Тя завъртя очи към небето.
— Нека позная. Все още не сте имали възможност да огледате тялото в лабораторията.
— Опасявам се, че и това няма да е от особена полза. Промените в костната система, свързани с половата принадлежност, при юношите все още не са настъпили. Ако жертвата е на шестнадесет до осемнадесет години, бихме могли да разпознаем пола според измененията в структурата на пелвиса, но всеки по-млад индивид би бил предизвикателство за повечето учени, ако разполагат само с кости.
— Това означава ли, че има и други начини?
— Има методи, с които може да се извлече ДНК от зъб, така че да се получи информация за хромозомите X и Y, но те са скъпи и отнемат много време. Много по-лесно е да се определи възрастта на един юноша, отколкото пола. Разполагаме с подробни таблици за развитието на костната и зъбната система, както и за степента на свързване на черепните плочи. До края на деня ще имате приблизителната възраст.
— А ако трябва да отгатнете? — настоя тя.
Бейт се обърна към нея и я погледна. Погледът му беше напрегнат и предизвикателен.
— Представете си вие да трябваше да отгатнете датата, часа и мястото, на които ще арестувате убиеца.
Ким остана невъзмутима.
— Професор Плъм, в библиотеката, на осемнадесети този месец, четвъртък, в единадесет часа. Въпреки че не попитахте, в ръката си ще държи свещник.
— Аз съм учен, така че не мога да гадая по този начин.
— Но със сигурност бихте могли да си направите извод от…
— Кийтс — провикна се той над главата й. — Моля те, избави ме от този разпит, преди да си призная, че съм отвлякъл детето на семейство Линдбърг[5].
Плътният му шотландски акцент се стори на Ким някак в разрез с типичната за региона реч, която се чуваше наоколо. Ако затвореше очи, можеше почти да си представи, че слуша гласа на Шон Конъри. Почти.
— Знаех си, че ще си допаднете — обади се самодоволно Кийтс. — Даниъл, кутиите току-що пристигнаха.
Ким се отдръпна към края на изкопа, когато пристигнаха още няколко специалисти с прозрачни кутии в ръце. Вече не можеше по никакъв начин да различи членовете на различните екипи и беше особено доволна, че Досън щеше да остане на местопрестъплението вместо нея. Ако трябваше да се разправя още малко с непреклонния доктор, нямаше да е чудно, ако самата извършеше някое убийство.
— Нов приятел ли си намери? — попита Брайънт.
— И още как — страшно забавен тип, да знаеш.
— Както повечето учени?
— О, да — и му го казах.
— Не се съмнявам. Вероятно веднага си му станала любимка.
— Не мога да кажа със сигурност.
Брайънт се захили.
— Не се чувстваш уверена да разчиташ емоционалните реакции на хората, така ли, началство?
— Брайънт, защо не си…
— Не, не, не! — извика доктор Бейт и влезе в изкопа.
Гласът му беше висок и настоятелен. Всички спряха да вършат това, което бяха започнали.
Той коленичи на дъното на изкопа, точно до човека, който беше работил върху черепа. Сърис влезе в изкопа и приклекна до доктора.
Всички мълчаха, докато те двамата си говореха нещо с нисък глас. В един момент докторът се обърна и погледна право към нея.
— Инспекторе, все пак имам нещо за вас.
Ким се приближи със затаен дъх. Скочи в изкопа и застана до него.
— Слушам ви.
— Виждате ли ето тези кости тук?
Тя кимна.
— Гръбначният стълб води към врата, където се намират седемте шийни прешлени. Най-горният е С1, атлас, следващият е С2, аксис.
Пръстът му продължи надолу по дължината на врата, като проследи всички прешлени от третия до седмия. Ким видя ясно изразена пролука между номер три и четири. Дясната й ръка инстинктивно опипа задната част на собствения й врат. Недоумяваше как, по дяволите, беше успял да забележи това от ръба на изкопа.
5
Става дума за нашумялото отвличане на сина на прочутия авиатор Чарлс Линдбърг; 12 дни след отвличането трупът на детето е намерен близо до дома на семейство Линдбърг. Последваният процес е считан за един от процесите на века, предизвикал промяна във федералния закон за отвличане; случаят е залегнал в основата на романа на Агата Кристи " Убийство в Ориент експрес — Б.р.