— Тя няма, но аз ще го направя. И не искам да съсипвам дрехите на Джесика с частици от мозъка ти. Пусни оръжието бавно и кротко и сложи ръце на тила.
Уесли се подсмихна. Пръстите му бавно пуснаха револвера и се вдигнаха зад главата му. Ортис хвана ръцете му, изви ги зад гърба, повали го на пода с лице в плочките и му сложи белезници.
— Това е защото ми провали обяда, пендехо3.
45.
Детективите от местната полиция на Лас Вегас дойдоха бързо, Болдуин реши все пак да им се обади от учтивост. Двама пристигнаха с няколко униформени полицаи, които през повечето време стояха на вратата и бъбреха за колежанския мач довечера. Единият детектив, доста пълен мъж с доста безвкусно сако, поиска Ярдли да даде показания веднага, но Болдуин му каза, че ще я закара в дома ѝ и ще ги даде там.
Ярдли не издържа и го чакаше навън.
— Дори не знам какво да кажа — рече Болдуин, когато се приближи до нея.
— Не е необходимо да казваш нищо.
— Ще те закарам вкъщи.
— Не, с моята кола съм.
— Не трябва да шофираш в момента. Аз ще карам твоята кола, а Оскар ще ни следва.
Ярдли кимна и се втренчи нагоре, към прозорците на апартамента.
— Голяма глупачка съм.
Болдуин се изпречи пред нея, за да не може да вижда апартамента на Уесли.
— Ти си човешко същество, което е станало жертва на чудовище. Не си го търсила. Той те е намерил. В края на краищата, злодеянията му нямат нищо общо с теб.
Ярдли примига бавно и го погледна.
— Ако ми беше за пръв път, можеше да ти повярвам. — Тя отново погледна към апартамента. — Хайде да вървим, гади ми се от това място.
Пътуването нямаше да продължи дълго и Болдуин мислеше да я попита как е открила Тара — нещо хубаво, което се беше случило, но после промени решението си. Беше изумен, че Джесика не плаче. Запита се дали ще се разридае по-късно, когато никой не я вижда.
— Яла ли си?
— Не съм гладна — прошепна Ярдли, без да откъсва очи от страничното стъкло.
— Ако се нуждаеш от някой, с когото да говориш, аз съм тук. Умея да слушам и съм твой приятел, Джес.
Тя не отговори. Погледът ѝ беше прикован в града, през който минаваха. За момент му се стори, че Ярдли ще каже нещо, но тя само облегна глава на стъклото.
Стигнаха до дома ѝ и Ярдли отвори вратата.
— Благодаря — каза тя и слезе от колата.
Болдуин смъкна стъклото и извика след нея:
— Ще дойда по-късно да видя как си. Ще изпратя криминалистите в апартамента. Когато си готова, ще вземем показания. Ще кажа на Лю, че ще отсъстваш от работа до края на седмицата.
— Благодаря ти — отговори Ярдли и се обърна.
— Джесика?
Тя го погледна.
— Не мога дори да си представя какво преживяваш, нито какво си мислиш, но знам, че случилото се с Еди би сломило всеки. Обаче не сломи теб, а те направи по-силна. Защото умееш да оцеляваш. И може да не ти се струва така, но и това ще те направи по-силна. Защото просто ти си такъв човек.
Без да пророни дума, Ярдли се завъртя и влезе вкъщи.
Болдуин въздъхна дълбоко, огледа квартала и се запита как ще се държат с нея съседите, когато разберат.
В тила му се появи болка, която плъзна към челото. Главоболията зачестяват. Болдуин си мислеше, че се дължат на безсънието, през повечето нощи го будеше повтарящ се кошмар.
В съня си той беше дете и виждаше в гроб майка си, която го гледа с невиждащи очи, очите на мъртвец. Гробището беше мокро от дъжд и сиви облаци обвиваха надгробните плочи и небето.
Гърлото на майка му беше прерязано и плътта ѝ беше бледа от загубата на кръв. Болдуин протягаше ръка към нея, а тя избледняваше и изчезваше.
Уесли Пол…
Как е възможно да е истина? Ярдли се чувстваше като глупачка, но и Болдуин — също. Той познаваше Уесли от три години и дори беше поискал съвет от него веднъж за случай с малко дете. Болдуин беше разпознал Хенри Лукадо като Касапина от Белтуей от снимка, но не заподозря нищо за убиец на съпружески двойки, когото бе срещал пет-шест пъти.
Той извади шишенце с хапчета от жабката. Взе ги от един местен лекар тази сутрин, след като се оплака от болки в коляното. Изсипа две хапчета и се приготви да ги сложи в устата си, но се спря.
Как не го разбрах?
Напоследък мисленето му беше замъглено, бавно и затруднено, сякаш постоянно се намираше в онзи момент след събуждане от дълъг нощен сън и се мъчи да се съсредоточи.
Болдуин хвърли хапчетата на пода на колата и потегли. Уесли Пол чакаше в стаята за разпити в полицейския участък на Лас Вегас.