Откривателската стихия обхвана всички клонове на човешкото знание и мисъл. Философите също не можеха да останат настрани от изследователските групи. Силно впечатлени от разчетените дотогава думи „галактика“ и „сърце“, те виждаха в тях възможност за разбулването на една от най-великите тайни на Вселената, изясняването на взаимоотношенията човек-космос.
Подобна бе гледната точка на теолозите, към които също се обърнаха за помощ. Често те се оказваха най-запалените и с ревностната си вяра, с красноречието и проникновените си разсъждения даваха нов тласък на търсенията. Отново бяха подети, и то много разгорещено, споровете, които така силно бяха развълнували определени кръгове в началото на века, ала пред безмълвието на отвъдното постепенно бяха стихнали. Понякога те протичаха доста бурно. Едни твърдяха, че има само едно превъплъщение, други пък бяха на мнение, че бог може да се въплъти във времето и пространството под избрана от него форма, макар тя да ни изглежда чудовищна. Отивайки още по-далеч и позовавайки се на свети Тома Аквински, трети заявяваха, че няма догма, която да отхвърля възможността бог-отец или светия дух да се превъплъти в тяло вместо в божия син. На което пък възразяваха (теза, поддържана навремето от един английски учен6), че Вселената се нуждае от едно-единствено превъплъщение, това на Христос, тъй като другите светове също ще бъдат спасени, щом получат съобщението по радиото.
Изследванията надхвърлиха рамките на официално създадените научни групи. Цялото човечество бе обладано от откривателска треска. Всред всички социални прослойки, в клубовете, университетите, училищата, посолствата, в светските салони, в кухните, заводите, на полето, навред се виждаха хора, поотделно или заедно, които, свъсили чело, съсредоточено препрочитаха посланието и възбудено редяха комбинации от цифри или с блуждаещ поглед търсеха вдъхновение в необятната бездна на космоса. Когато най-после стана ясно, че събитието е разтърсило даже най-безразличните, че няма по-необикновено от него в историята на света, интерес проявиха и някои от най-изявените хора на перото. През двете години след приемането на първите сигнали един академик дори посвети няколко реда на космическото произшествие, както го нарече той, в едно много сериозно списание.
И все пак основната работа се довършваше в лунната обсерватория и Ърквин си оставаше главният вдъхновител. Междувременно Додж бе издействувал от вече създаденото федерално правителство на Земята всички частични резултати да бъдат изпращани при тях. „Космос“ поддържаше постоянна връзка с научноизследователските центрове и те веднага съобщаваха и за най-скромната находка, за най-малката вероятност за ново тълкуване. Така, възползувайки се от най-доброто в човешката изобретателност, подпомагани от прочути специалисти и като имаха на разположение нов, огромен компютър, специално създаден за целта, Ърквин и другарите му навлизаха все по-дълбоко в загадката, но към нейното разрешаване напредваха бавно, стъпка по стъпка.
Колкото повече следваха уроците, толкова по-усложнен ставаше езикът им и нито един човек, нито пък научна група бяха в състояние да съхранят в главите си всичките му съставки. Единствено компютърът се справяше с това и чудовищната му памет непрекъснато се обогатяваше с нови термини или с някои от безбройните лексически отсенки, които създаваха толкова мъчнотии при разчитането. Машината грижливо подбираше данните, като съхраняваше най-полезното от несекващия поток информация, който влагаха в нея учените, неспособни сами да стигнат до вярното тълкуване. Най-важната й задача бе, естествено, разчитането на послание N1, което, същински съдбовен припев, още по-тайнствен и затова още по-обнадеждаващ с всеки изминат ден, звучеше с покъртителна настойчивост между отделните уроци по космически език.
— Мисля, че всичко е готово, Додж — каза Ърквин с несигурен глас. — Моля, натиснете копчето.
— Не, приятелю — поклати глава астрономът. — Вие трябва да го направите. През тези Две години вие бяхте душата и умът на групата.
— Страхувам се.
— И аз.
— А з също — обади се Молтън. — Но Додж е прав, на вас се полага да го сторите.
Настъпваше решителният миг. Преди няколко дни Ърквин се убеди, че в компютъра са заложени всички сведения, необходими за разчитането на съобщението. Сега, с натискането на едно копче, трябваше да подадат команда за изпълнение. Математикът изгаряше от нетърпение, но събитие от такава важност, наложило сътрудничеството на цялото човечество, изискваше присъствието на високопоставени представители от всички държави. Тайната, която несъмнено щеше да бъде разбулена, се нуждаеше от достойни свидетели, от ръководители, поели далеч по-голяма отговорност от хората на науката. Може би загадката криеше в себе си опасност? И не биваше да се съобщава на широките маси! Кой би могъл да знае предварително! Предизвестено по неофициален път, федералното правителство изпрати водещите си държавници и бе решено на церемонията да присъствуват само те и светилата от обсерваторията.