— Вижте — казах на Столуорт, — просто излезте в коридора и ще…
В този момент чух да викат името ми наред с това на прокурора от предната част на залата. Обърнах се и видях секретарката да ни сочи вратата на кабинета на съдията. Най-после имаше някакво развитие. Голанц свърши разговора си и затвори. Извърнах се от шерифа и тръгнах към кабинета на Стантън.
Облечен в черната си тога, съдията седеше на бюрото си. И той изглеждаше готов за заседанието, ала нещо го задържаше.
— Седнете, господа.
— Искате ли да повикам и обвиняемия, ваша чест? — попитах.
— Не, мисля, че не е нужно. Просто седнете и ще ви обясня какво става.
Седнахме един до друг пред бюрото. Виждах, че Голанц вътрешно се измъчва заради призовката на Столуорт и нейното значение. Стантън се наведе напред и сплете пръсти върху сгънатия лист, който лежеше пред него.
— Имаме необичайна ситуация, отнасяща се до нарушение на съдебен заседател. Тя все още се… развива и се извинявам, задето досега ви държах в неведение.
Замълча. Гледахме го и се чудехме дали трябва да излезем и да се върнем в залата, или може да му зададем въпроси. Но след секунда съдията продължи.
— В четвъртък в кабинета ми се е получило писмо, адресирано лично до мен. За съжаление имах възможност да го отворя едва след петъчното заседание — позадържах се тук, за да отметна малко работа, след като всички си тръгнаха. В писмото пише… е, ето го и самото писмо. Аз вече съм го държал в ръце, но вие двамата не го пипайте.
Разгъна листа, и ни позволи да го прочетем. Изправих се, за да мога да се наведа над бюрото. Голанц беше достатъчно висок дори и седнал, така че не му се налагаше.
Съдия Стантън, трябва да знаете, че съдебен заседател номер седем не е онзи, за когото го смятате и за когото се представя. Проверете в „Локхийд“ и отпечатъците му. Бил е и арестуван.
Писмото беше разпечатано на лазерен принтер. По листа нямаше други следи освен двата ръба от сгъването.
Седнах и попитах:
— Запазихте ли плика, с който е получено?
— Да — отвърна Стантън. — Няма обратен адрес и клеймото е от Холивуд. Ще пратя и писмото, и плика да ги погледнат в лабораторията на шерифството.
— Надявам се, че не сте разговаряли с този заседател, ваша чест — рече Голанц. — Редно е ние да присъстваме и да участваме в разпитите му. Това може да е маневра за отстраняване на заседателя от процеса.
Очаквах да се втурне да защитава съдебния заседател. От негова гледна точка, номер седем беше син.
Побързах да се защитя.
— Прокурор Голанц иска да каже, че това е маневра от страна на защитата. Възразявам срещу това обвинение.
Съдията бързо вдигна ръце в успокоителен жест.
— Задръжте топката, и двамата. Още не съм разговарял с номер седем. През целия уикенд размишлявах как да постъпя тази сутрин. Посъветвах се с неколцина колеги съдии но въпроса и бях готов да го разгледам във ваше присъствие. Единственият проблем е, че заседател номер седем не се яви. Няма го.
И двамата с Голанц ахнахме.
— Няма ли го? — попита прокурорът. — Пратихте ли шерифи в…
— Да, пратих съдебните шерифи в дома му и жена му им казала, че той е на работа, но не знаела нищо за никакъв съд или процес, изобщо нищо подобно. Отишли в „Локхийд“, намерили го и преди малко го доведоха. Това не е той. Не е заседател номер седем.
— Не ви разбирам, ваша чест — казах. — Нали казвате, че са го намерили на работа?
Съдията кимна.
— Знам. Така казах. Тази история започва да звучи като Лаурел и Харди и „Кой е на първа база“6.
— Абът и Костело — поправих го аз.
— Моля?
— Абът и Костело. Те са комиците в „Кой е на първа база“.
— Няма значение. Въпросът е, че заседател номер седем не е заседател номер седем.
— Все пак не ви разбирам, ваша чест.
— Според компютъра номер седем е Родни Л. Банглънг, инженер от „Локхийд“, жител на Палос Вердес. Обаче мъжът, който две седмици седеше на място номер седем, не е Родни Банглънг. Не знаем кой е и сега е изчезнал.
— Той е заел мястото на Банглънг, без инженерът да подозира за това — заключи Голанц.
— Очевидно — потвърди съдията. — В момента разпитват Банглънг, истинския де, но когато беше тук, ми се стори, че наистина не знае нищо. Каза, че изобщо не бил получавал призовка да се яви като съдебен заседател.
— Значи призовката му е била открадната и използвана от въпросното лице — предположих аз.
Стантън кимна.
— Така изглежда. Въпросът е защо и се надявам, че от шерифското управление ще намерят отговора.
— Това как ще повлияе на процеса? — попитах. — Ще го преиграваме ли?
6
Известен скеч, в който комичната ситуация идва от съвпадението на въпросителните местоимения с имената на бейзболните играчи. — Б.пр.