— Можете ли да илюстрирате защо?
— Първо, сравнението на данните от двете длани показва, че с оръжието е стреляно с две ръце.
Експертката се приближи до манекена, вдигна ръцете му и ги събра в една точка, образувайки остър ъгъл. После постави дървения пистолет в ръцете му.
— Но в такъв случай също щяхме да наблюдаваме по-високи нива на барутни следи особено по ръкавите на якето и по останалите части от дрехите.
— Само че натривките, направени от шерифското управление, не показват такива резултати, прав ли съм?
— Абсолютно. Всъщност показват тъкмо обратното. Въпреки че е логично да се очакват по-ниски нива от тези на барутните следи по дланите, понижението не би трябвало да е толкова рязко.
— Какво означава това според вашето експертно мнение?
— Означава, че е имало последователно пренасяне на барутен прах. Първо, когато са го качили в патрулна кола „четири алфа“ със заключени зад гърба ръце. После барутният прах вече е бил върху дланите и ръцете му и част от него вторично се е пренесла по предницата на якето му при нормалните му движения с ръце. Това се е повтаряло многократно, докато не са взели дрехите му за анализ.
— Ами отрицателният резултат за натривките от ризата под якето?
— Не го взимаме предвид, тъй като ципът на якето може да е бил вдигнат по време на евентуалното произвеждане на изстрели.
— Според вашето експертно мнение, докторе, възможно ли е по дланите и дрехите на господин Елиът да са останали такива барутни следи от стрелба с огнестрелно оръжие?
— Не, не е възможно.
— Благодаря ви, доктор Арсланян. Нямам повече въпроси.
Върнах се на мястото си и се наведох, за да прошепна в ухото на Уолтър Елиът:
— И ако сега не ги обземе основателно съмнение, не знам кога!
Той кимна.
— Най-добре изхарчените десет хиляди долара в живота ми.
Според мен и самият аз не се бях представил зле, но не казах нищо. Голанц помоли съдията за следобедна почивка, преди да разпита свидетеля, и Стантън се съгласи. След прекъсването на заседанието ми се стори, че в жужащите разговори в залата се долавя повече енергия. Шами Арсланян определено беше дала тласък на защитата.
След петнайсет минути щях да видя какво крие в арсенала си Голанц, за да хвърли сянка върху достоверността на свидетелските показания, ала се съмнявах, че има сериозни резерви. Ако изобщо разполагаше с нещо, нямаше да иска почивка. Щеше веднага да се нахвърли върху експертката.
След като съдебните заседатели и съдията опразниха залата и зрителите се изнизаха в коридора, спокойно се приближих до масата на обвинението. Голанц пишеше въпроси в бележника си. Не вдигна очи към мен.
— Какво има?
— Отговорът е не.
— На кой въпрос?
— На онзи, който щеше да ми зададеш — дали клиентът ми е готов да сключи сделка. Не проявяваме интерес.
Прокурорът се подсмихна.
— Смешен си, Холър. Е, какво като имаш страхотна свидетелка. Процесът още далеч не е приключил.
— Имам и капитан от френската полиция, който утре ще свидетелства, че Рилц е изпял седем от най-опасните и отмъстителни престъпници, които е разследвал през живота си. Случайно двама от тях излезли от затвора миналата година и изчезнали. Никой не знаел къде са. Може пък през пролетта да са били в Малибу.
Голанц остави химикалката си и най-после ме погледна.
— Да, вчера разговарях с твоя инспектор Клузо7. Ясно е, че ще каже каквото поискаш от него, само и само да лети с първа класа. Когато свършихме, извади една от онези карти с жилищата на звездите и ме помоли да му покажа дома на Анджелина Джоли. Страшно сериозен свидетел си намерил.
Вях предупредил капитан Пепен да не се пали много с онази своя „звездна карта“. Явно не ме беше послушал. Трябваше да сменя темата.
— Е, къде са немците?
Прокурорът погледна зад себе си, сякаш за да се увери, че роднините на Йохан Рилц ги няма.
— Казах им, че трябва да са готови, защото ще изградиш защитата, оцапвайки паметта на техния син и брат. Казах им, че ще използваш проблемите, които преди пет години Йохан е имал във Франция, за да измъкнеш убиеца му на свобода. Казах им, че ще го представиш като немски жиголо, който е съблазнявал богати клиенти, и мъже, и жени, из цял Малибу и Западен Лос Анджелис. И знаеш ли какво ми отговори баща му?
— Не, но ти ще ми кажеш.
— Отговори ми, че се били нагледали на американско правосъдие и се прибирали у дома.
Опитах се да измисля някаква остроумна и цинична реплика. Но не успях.
— Не се безпокой — прибави Голанц. — Ще им се обадя да им съобщя присъдата, каквато и да е тя.