Към 1956 година България имаше население 7.6 милиона, а към 1989 година - около 9 милиона13. Възпроизвеждане в такива мащаби е завоевание за всяко управление. То би било невъзможно без разгъната социална политика, (фондът за социално осигуряване се развиваше с най-високи темпове.) Нека ми посочат една страна в света, при това започваща от нула, с такава колосална програма. Не всичко е вървяло по мед и масло разбира се. Имало е приливи и отливи, падане и ставане. Не може без трудности да се проведе реална социална защита на всеки член на обществото.
Три десетилетия не сме изпитали какво е безработица. Не се е налагало да подготвяме и въвеждаме методика за отчитане и урегулиране на безработица. Нещо повече. Имахме остра нужда от работна ръка. У нас работеха виетнамци, кубинци, югославяни и други. Спомням си, когато се реши да се предаде собствеността на промишлените предприятия на работниците и служителите от текстилния завод „Осми март“ в София, ми казаха: „Другарю Живков, на кого да я предадем? 80 процента са виетнамци“.
Правото на труд беше конституционно гарантирано. Нещо повече. Реално юридически защитено. Български гражданин можеше да бъде уволнен само със съд. Въпреки упражнения натиск, не се съгласих да бъде повишена пенсионната възраст. Остана 55 години за жените, 60 години - за мъжете. Даде се възможност на всеки, след навършването на тези години, който може и иска, да работи, да получава едновременно пенсия и заплата. С изключение на председателя на Държавния и на Министерския съвет, всеки български гражданин можеше да работи по съвместителство на повече от едно място.
Съществуваха ли така наречените синекурни длъжности? Да, съществуваха. Но периметърът на тази фиктивно осъществявана, но реално заплащана дейност, беше съвсем ограничен. Обхващаше изтъкнати представители на художественотворческата и научно-техническа интелигенция. (Не само необходимостта да бъда исторически точен и обективен ме провокира да спомена този факт. Немалко личности, протежирани по този начин, днес се окайват като жертви на живковизма. Между тях има много кадърни, способни хора и ми е малко странно, как един не намери сили да изрече открито и кратко: „Този режим правеше възможното, освобождавайки ме поне от елементарни материални грижи, да мога да се занимавам пълноценно с творческа или научна работа!“. Тъжно е, когато талант и морал не само не вървят успоредно, но талантът дори подпомага при въртенето жироскопите.)
Грижата за подрастващите започваше от бременността на майката, минаваше през помощите и надбавките, безплатните лекарства и лекарствени средства, изкуствено занижените цени на детските храни, дрехи и играчки, ученическите пособия; символичното заплащане на детските ясли и градини, през които преминаваха 80 на сто от децата, въпреки че можеха да ги гледат вкъщи. Безплатно беше образованието, в това число и висшето, специализацията…
За да се развива страната в съзвучие с научно-техническите потребности на новото време, се отдели специално внимание за създаване на научен потенциал. Докато през 1956 година учените бяха към 1 800, през последните години - 1986-1989 - достигнаха 30 000. Разбира се, между зърната имаше и къклица, но преобладаващата част имаха стойностен научен и творчески принос или сериозни перспективни заложби.
Държавна политика беше не само поощряване, но и финансово обезпечаване на научно-техническото и творческо развитие на младите.
Модерна, главно западна съвременна апаратура, медицински инструментариум и лакмусови тестове, всестранен внос на непроизвежданите в България лекарствени средства - това са само част от грижите за здравеопазването, съпътстващи безплатната медицинска помощ.
Въпреки неравностойното, бих казал мизерно заплащане, в сравнение с медицинския персонал в развитите капиталистически страни, преобладаващата част от съсловието изграждаше и утвърждаваше през тези години здравеопазване, неотстъпващо на най-напредналото, водещото в света. За западното медицинско техническо оборудване и за научното израстване на български кадри са изразходвани стотици хиляди долари и левове. Но те, особено човешкият фактор, са стойностна инвестиция и за бъдещето. Едно от големите завоевания на цялото общество през 33-те години живковизъм беше безплатната медицинска помощ - квалифицирани консултации, изследвания, оперативно и друго лечение, рехабилитации, на които можеше да разчита и да получи всеки български гражданин, включително безплатно медикаментозно лечение в болнично или възстановително заведение; изкуствено занижените цени на лекарствените средства и санитарните пособия.
13
Преброяването от декември 1992 година ще даде, мисля, тревожни резултати. Има не само засилени емиграционни процеси. Според мен, през последните три години естественият прираст е отрицателен.