Ататюрк използва изследванията на Гьокалп, но не прилага напълно неговите идеи, защото поради ранната смърт на Гьокалп те остават недоразвити. Затова и османският интелектуалец Сюлейман Назив формулира по следния начин своята съвременна самоличност: Първо съм мюсюлманин, после османец и най-накрая турчин. Не бих дал сестра си на турчин, който не е мюсюлманин, но бих я дал на мюсюлманин, който не е турчин. /„Турският национализъм“ — с. 20/.
В тази твърде усложнена и етнически и верски констелация, отново се явяват обаче някои от идеите на Ататюрк за бъдещето на Турция. И колкото и да е усложнен въпросът за това бъдеще, днес отново се възражда идеята за създаването на „новият турски човек“.
„Целта на реформите, които осъществяваме е, да превърнем народа на република Турция в едно напълно съвременно и цивилизовано по разбирания и облик общество“. Големият мислител Ататюрк обаче отива и по-нататък. В своето разбиране за понятието култура, той всъщност прави една цялостна програма за развитието на турската светска държава. Кои са основните принципи на тая бъдеща култура? Според него те са: Един мироглед, битийно съзнание и вяра в постигането на успех, насочени към разумен и научно обоснован начин на живот, отваряне към съвременния свят, социално усъвършенствуване, осигуряване на благоденствие, мир и щастие на турското общество.
Тези възгледи на Ататюрк са без съмнение новаторски, съвременни, прозападни. Те са безусловно светски. Остава въпросът — с оглед на засилващата се конфронтация — Изток-Запад, ислямски фундаментализъм — западни ценности, тероризъм — антитероризъм и мястото на съвременната турска държава в тази конфронтация. Проблемът е доколко верската основа на съвременна Турция и общението на мюсюлмани и фундаменталисти прави тези принципи реалистични и изпълними.
Всъщност, към старите национално образуващи проблеми днес реално се прибавят нови, които могат да се формулират и така:
А/ Конфликтът между членството в НАТО, желанието за членство в Европейския съюз и фундаментализма.
Б/ Проблемът с кюрдите и вероятността от създаването на кюрдска държава.
В/ Сблъсъкът между засилващия се ислямски фундаментализъм и светските тенденции в самата Турция.
Как ще се развият тези процеси, само бъдещето ще покаже.
През последните петнадесетата години обаче, ролята на Турция точно по тези причини беше свита, част от нейната антисъветска, а в последствие антируска мисия започнаха да играят бившите ислямски съветски републики и в това отношение Турция започна да губи своята ключова позиция. Независимо от това в нея действуват две силни цивилизационни тенденции. Нейният военен елит, офицерите й, голяма част от политиците й остават на западна вълна. Те са обучени, поне една част от тях в западните страни и в САЩ. И това си има своето голямо значение. Друга част обаче, кои чисто тактически, кои по убеждения, кои под влияние на другите ислямски държави, са убедени, че трябва или пък са принудени да правят все нови и нови отстъпки на настъпващия ислямски фундаментализъм и дори да го използват все по-неприкрито за политически цели.
Преди двадесет години бе възстановено религиозното обучение в държавните училища. Под пряката власт на Ислямистите в Турция днес са над 300 печатни издания, 30 телевизонни канала.
Във Варненския свободен университет се запознах със Сабри бей, довел на стаж в Университета студенти и студентки, специализиращи се по ликвидиране на последиците от тревожните и съсипващи земетресения. Сабри бей е богат и цивилизован турчин. Шеф на пожарна команда в голям град.1 Той беше убеден категорично, че реформите и последователите на Ататюрк ще издържат на всеки опит за реставрация на Исляма в управлението на държавата. С други думи, светската турска държава се е крепила и ще се крепи на армията. Всеки шест месеца се прави кадрови преглед на всички офицери. Най-малкото съмнение, че някой от тях се поддава на влиянието на Исляма — и вън. Това според него гарантира и ще гарантира светския характер на турската държава.
Не много хора в Турция знаят, че Ататюрк е и „наш“. Наш, защото е бил през 1912–1913 година военен аташе в София. По това време той бил силно и фатално влюбен в една софиянка — дъщеря на генерал Ковачев — командващ западното крило на българските войски.
Бащата не давал и дума да става дъщеря му да се жени за турчин и то по време, когато сме във война с неговата държава. Ататюрк се върнал в Турция и скоро се заел с реформите в армията. Особено силни били те, през 1927, 1928-ма година, когато Турция наистина става светска държава. Но не се оженил. Вместо това се пропил. Яко. И до края на живота си… Навъдил си врагове, защото реформите винаги въдят врагове. Издържал всичко, успял да превърне армията и училището в светски институции. Бил победен единствено от алкохола. Умира млад.
1
Дни преди да бъде отпечатан този пътепис научих от проф. Д. Дойнов, че Сабри бей е станал кмет на града. Честито!