Трудовият народ на Франция, дълбоко възмутен от предателството на управляващите кръгове, не се помири с фашистката окупация. Под ръководството на Френската комунистическа партия възникна съпротивително движение, в което през 1940–1941 г. взеха участие около 250 000 френски патриоти. Фашистката пропаганда на времето много тръбеше, че немското командуване предприело щурм на „линията Мажино“, който уж се увенчал с успех. Истината обаче беше друга. Опитът да се пробие „линията Мажино“ беше предприет от 12-и корпус на 1-а немска армия (командуващ Витцлебен) на юг от Саарбрюкен. В продължение на няколко дена немскофашистките войски водиха безрезултатни атаки.
„Линията Мажино“ немците „пробиха“ едва след като бе изоставена от французите. Командирът на 12-и немски корпус, Хайнрих, разказва, че след редица неуспешни атаки той заповядал да се продължи атаката и на 15 юни, към полунощ, му донесли заловена френска заповед, от която се виждало, че на защитниците на „линията Мажино“ е заповядано да се оттеглят. По такъв начин на следния ден „операцията беше по-скоро преследване, отколкото щурм“144.
Френските войници и прогресивни офицери оказваха героична съпротива на немскофашистките завоеватели. Въпреки заповедта от 12 юни за евакуация на „линията Мажино“ многобройните гарнизони на френските фортове продължаваха борбата. Около 22 000 френски войници се съгласиха да прекратят огъня няколко дена след сключването на примирието в резултат на намесата на комисията от френски и немски офицери. Гарнизонът на форта „Еклюс“ се държа чак до 3 юли 1940 г.
В последните дни преди капитулацията на управляващите кръгове на Франция английското правителство предприе опит да създаде единна държава под наименованието „Неразривен съюз между Франция и Англия“. В разработването на проекта за това сливане се включиха де Гол и френският посланик в Лондон, Корбен. Обикновено флегматични, английските ръководещи политически дейци с ентусиазъм се заеха да реализират този замисъл на управляващите кръгове на Англия.
Проектираше се създаването на двуединна англо-френска държава с двойно гражданство. Най-важно значение английските политици придаваха на пункта, който гласеше, че френският флот трябва да бъде отведен не към бреговете на Северна Африка, а в английските пристанища.
Това беше замислено в случай на успешен изход от Втората световна война Англия да превърне Франция в английски домонион в Европа.
На 16 юни генерал де Гол от Лондон се обади по телефона на Рейно и му съобщи за предложението на английското правителство да създадат френско-британски съюз. Рейно отговори, че той лично изцяло е съгласен с този план. През нощта на 17 юни де Гол се завърна във Франция, за да отстоява лично английския план.
Английските управляващи кръгове, виждайки активното участие на де Гол в разработката на плана за френско-английския съюз, обърнаха особено внимание на него. Чърчил при среща с де Гол го нарече човек, набелязан от съдбата. С това той даде на де Гол да разбере, че ще разчитат на него и за в бъдеще като на убеден привърженик на англо-френския съюз.
На 17 юни за Париж се канеше да замине специална делегация на английския парламент, за да обсъди въпроса за англо-френския съюз. Вече на гарата, качвайки се във влака, с който трябваше да замине делегацията за Дувър, ръководителите на английската политика узнаха за капитулацията на кликата на Петен пред Хитлер.
Петен дойде на власт при следните обстоятелства. Вейган подтикваше правителството към сключване на примирие. Той пръв официално излезе на заседание на правителството със заявление за необходимостта колкото се може по-скоро да помолят Хитлер за примирие. В действията на Вейган се отрази страхът на френската буржоазия пред възможността от революция. Даже трябваше да си послужи с гнусна лъжа, че комунистите били заели Париж.
Френското правителство се обърна към Англия с молба да се направи запитване за условията на примирие с Франция. Английското правителство отговори, че ще даде съгласието си само при едно условие, а именно ако френският флот до започването на преговорите веднага замине за английски пристанища.
На 16 юни вечерта Министерският съвет се изказа за предложението на Вейган да запитат Хитлер за условията за примирие. Рейно подаде оставка и препоръча за свой приемственик Петен. Към 11 часа вечерта президентът Льобрен повикал Петен и му казал: „Е, какво, образувайте правителство.“ Веднага Петен отворил чантата си и показал на Льобрен списъка: „Ето моето правителство.“ Към полунощ новият министър на външните работи, Бодуен, възложил на испанския посланик, Лекерика, да запита хитлеристкото правителство за условията за примирие.