На обаждането ѝ отговори дете с австралийски акцент.
Умът ѝ заработи бързо. На колко години бяха Марина и Кайл? Очевидно на достатъчно, за да вдигат телефона. Тя все още мислеше за тях като за бебета.
— Ъм, здрасти. Кайл ли е?
— Да.
— Може ли да говоря с Дан. Искам да кажа с татко ти?
— Кой се обажда?
— Леля Луси от Англия е. Не знам дали ме помниш… — Тя замълча, разбирайки, че Кайл вече не е на телефона.
Чу гласа на Дан, преди той да вземе телефона.
— Кой е, приятелче?
— Една жена. Не знам.
Телефонът изтрополя.
— Автомобилен сервиз Пепър.
— Здравей, Дан. Аз съм.
— Луси?
— Да.
— Еха. Радвам се да те чуя. Мина доста време.
Тя устоя на желанието си да каже, че е минало доста време, защото той никога не се обаждаше.
— Знам. Вече няколко месеца.
— Толкова дълго? Времето тук направо лети. — След това в гласа му се прокрадна тревога. Луси се зарадва, когато я чу. — Всичко е наред, нали? — изрече той.
— Донякъде. Просто реших да ти се обадя. Нали разбираш, понеже мина година от смъртта на мама.
— Да. Знаех, че наближава. Реших да се справя, като работя непрекъснато.
— Годишнината беше миналата седмица.
— О. Така. Знаех, че е наскоро. Значи планът ми е проработил.
Луси почувства пристъп на гняв заради тази шега. Понякога отново можеше да я накара да се чувства на единадесет.
— Тревожа се за татко — изрече тя по-остро, отколкото бе имала намерение. — Напоследък се държи доста странно.
— Защо, какво става с него?
— Ами, той всъщност никога не излиза от вкъщи, освен да отиде до селото. Превърнал се е в отшелник. Всеки ден носи едни и същи дрехи и е доста обсебен от онази шарена папрат на мама. И после, без никакво предупреждение или обяснение, заминал със съседката си Бернадет. Отидох да го видя, а той не беше вкъщи. Отишъл в Бат.
— Това не ми звучи прекадено обезпокоително. Сигурно е забравил да ти каже.
— Не мисля. Стори ми се, че има нещо, което не иска да ми каже.
— Ами, не е типично за него, но поне е излязъл от вкъщи.
— Това не е всичко. По време на пътуването си ми каза, че отишъл да види някакъв лорд. И мисля, че каза, че го нападнал тигър.
— Какво го нападнало? — избухна в смях Дан.
— Тигър.
— Има ли тигри в Англия? Не са ли в зоологическите градини?
— Мисля, че този лорд Грейсток ги отглежда в имението си.
Дан замълча за момент и Луси се зачуди дали не си мисли, че тя е тази, която полудява.
— Това ми звучи наистина малко вероятно — каза той.
— Вярно е.
— Е, все пак е страхотно, нали? Не искаш непрекъснато да си стои у дома, изпаднал в апатия, нали така? Това показва, че отново започва да се радва на живота.
— Може би все още не би трябвало да се радва на живота — въздъхна Луси. — Мама почина само преди дванадесет месеца.
— Дванадесет месеца са доста дълго време. Не искаш да е нещастен.
— Не, обаче…
— Мислиш ли, че започва някаква връзка с тази жена Бернадет?
— Не. Искам да кажа, че не бях мислила за това.
— Предполагам, че дори и да е така, просто ще се държат за ръце в парка. Не е като да започне някаква страстна любов.
— Дан!
— Вярно е. Най-горещите сцени вероятно ще са сандвич с краставица и сладолед с шоколадова пръчица. Тате винаги е бил от тихите и кротки хора, така че не го виждам сега да се промени много.
Луси примигна. Баща ѝ и Бернадет. Затова ли баща и беше станал така потаен?
— Сигурна съм, че не е готов за нещо такова. Трябва да мисли за къщата.
— Ей, ей, чакай малко. Заминава някъде за един ден, а ти вече го жениш и се тревожиш за умственото му състояние. Остави го на спокойствие. Съсредоточи се върху собствения си живот.
— Аз съм го оставила на спокойствие.
— Луси. Той е сам. Хубаво е, че в живота му има и нещо друго освен „Каунтдаун“4, детективски серии и чаши чай. „Каунтдаун“ все още продължава, нали?
— Да. — Луси се почеса по шията. Седна на бюрото си. — Както и да е. Мислиш ли, че ще можеш да дойдеш скоро, Дан? Мина повече от година и половина. Мислех, че ще успееш за погребението на мама. Имам нужда от малко подкрепа в ситуацията с тате.
— Знаеш, че не можех да дойда за погребението — отговори бързо Дан. — Кели беше по средата на изпитите си по медицина. Кайл си беше счупил ръката. Марина имаше шарка. Беше възможно най-неподходящият момент. Освен това ти също не отиде.
4
Countdown – телевизионна игра, излъчвана по Канал 4 на телевизията на Великобритания. – Б.пр.