Скривайки изненадата си, Артър им каза весело „здравейте“ и след това откри леглото, което не беше затрупано с голяма купчина дрехи и раници. Не искаше да изглежда глупаво, като се покатери на леглото си и установи по средата, че коленете му се схващат, затова се извини и се върна на рецепцията, където остана да чете вестник отпреди три дни, докато момичетата излязоха от стаята. Той ги гледаше как се носят на конче една друга, докато излизаха за вечерта.
Спомни си колко въодушевен се чувстваше самият той, приготвяйки се да се срещне с Мириам, когато бяха започнали да излизат заедно. В стомаха му пърхаха пеперуди, докато се миеше, бръснеше, приглаждаше назад косата си с гребен и малко „Брилкрийм“. Внимаваше костюмът и ризата му да са изгладени, а обувките лъснати. Слагаше гребена в джоба си и си подсвиркваше, докато отиваше да се срещне с нея. Имаше една сладоледена сладкарница, където двамата сядаха до прозореца и пиеха лимонада, в която плуваше топка ванилов сладолед, или понякога отиваха на кино. По онова време той все още беше чирак и нямаше много пари, затова спестяваше цяла седмица, в случай че Мириам поиска да отидат да вечерят на някое хубаво място, но тя беше доволна и само да се разходят и харесваше простичките им срещи. Тогава той не знаеше, че е живяла с тигри и че известен френски писател е писал стихове за нея.
Покрай прозореца на хостела мина група момичета. Едното носеше булчински воал и буквата „У“, а другите имаха дяволски рога, червени балетни полички и мрежести чорапи. Пееха с цяло гърло и той дочу думите „Като девица“.
Те му помахаха и Артър им махна в отговор. За моминската си вечер Мириам бе отишла на вечеря с майка си и две приятелки в ресторант от веригата „Бърни Ин“8. Тогава това беше върхът на изискаността. Вечерта преди сватбата си Артър беше отишъл с приятеля си Бил (вече покойник) на футболен мач и след това бяха пили по две халби шенди9. Всичките му възприятия бяха изострени от вълнението, че на следващия ден ще се ожени за Мириам. Лимонадата в шендито беше сладка, а от виковете на футболния мач ушите му пулсираха. Усещаше как етикетът на ризата драска шията му. Всяка частица от тялото му беше готова да направи Мириам негова съпруга.
Сватбеният им ден се бе завъртял като конфетите, които се посипаха върху тях, когато излизаха от църквата. Празненството беше за тридесет човека в залата на културния център. Строгата на вид майка на Мириам беше направила сандвичи и пайове със свинско като сватбен подарък. Родителите на Артър платиха двамата да отидат за два дни на меден месец в една ферма. Тръгнаха същата вечер, а зад колата им дрънчаха тенекиени кутии и отзад на неговия „Морис Майнър“ беше залепена табелка „Току-що женени“.
Във фермата беше толкова студено, че зъбите им тракаха. Овцете не спряха да блеят цяла нощ, а хазяйката изглеждаше сякаш е глътнала оса. Но за Артър беше прекрасно. Мириам се приготви да ляга зад дървен параван в спалнята, а Артър — в тоалетната на двора. Трябваше да напъха пижамата в обувките си и да носи дрехите си през калната поляна.
Мириам беше красива в дългата си до земята памучна нощница с избродирани розови рози около врата. Беше се опитал да не пъшка възбудено, когато докосна талията ѝ и тя се приближи до него. Легнаха си и се любиха за първи път. А след това останаха да лежат прегърнати и си говориха за това къде ще живеят и за децата, които ще имат. И дори и сега това беше най-хубавият ден в живота му, защото беше изпълнен с толкова нежност, блаженство и желание. Въпреки че след това бяха имали много прекрасни дни заедно — раждането на Дан и Луси, както и семейни празници, — онова време с Мириам, когато прекарваха първите си часове като съпруг и съпруга, беше най-хубавото. Надяваше се момичето със знака „У“ да изпита същите чувства в своя сватбен ден.
Въпросът е, че когато човек стигнеше неговата възраст, вероятността да предстоят още прекрасни дни беше малка. Такива, които те карат да спреш и да си помислиш: Ще помня този ден завинаги. Беше държал Кайл и Марина в ръцете си, когато бяха бебета, беше усещал сладкия им бебешки дъх на мляко и техните неспокойни телца. Замисли се какво би могъл да чака сега.
Искаше му се вече да не е в Лондон, а в собственото си легло с обичайния горещ шоколад и вестника си. Но беше тук — сам и притеснен.
Съзнавайки, че е в меланхолично настроение, Артър си каза, че е най-добре да си легне. Върна се в стаята и се качи на леглото си съвсем малко след полунощ, с пулсиращ глезен. Сгуши се напълно облечен под одеялата си и се опита да мисли за медения си месец. Край прозореца бучаха автобуси, викаха хора, а накрая той заспа на воя на линейка.
8
Bernie Inn — верига ресторанти, основана през 1955 г. по модела на американските вериги, сервиращи бифтек. — Б.пр.