— Прекалено бързо ли вървя? Почти стигнахме.
В главата на Артър се появиха картини от мюзикъла „Оливър“. Малки, мръсни момчета, които крадат, Фейгин и кучето с черното око. Как му беше името? О, да, Булсай. Ограбват нищо неподозиращи хора във викторианска Англия. Стегна се, чакайки една ръка да се протегне от някой вход и да го халоса с палка по главата. Винаги бе искал да вярва в хората. И заради това сега отново щяха да го ограбят.
Но в този момент отново се изпълни с надежда. Накрая на пасажа имаше пазар. Улицата гъмжеше от пазаруващи хора и собственици на сергии, които продаваха манго, електронни цигари, протектори за уши, шарени поли, развяващи се на вятъра. От двете страни на улицата имаше магазини и кафета.
— Пристигнахме. — Майк спря и бутна вратата на едно малко магазинче. Имаше тъмни прозорци, изписани със златни букви. Злато. Продава и купува. Старо и ново. Над главите им издрънча звънче. Артър помириса пай с месо и политура.
— Джеф — изрева Майк в магазина. — Джеф, тук ли си, приятелю?
Чу се скърцане и шумолене зад една мънистена завеса и през нея се появи мъж с лице занемарено и кафяво като стара чанта. Раменете му бяха толкова широки, че изглеждаше сякаш има хомот под карираната си риза.
— Майк. Как си, друже?
— Добре. Добре. Доведох приятеля си Артър да те види. Има една гривна, която да погледнеш. Хубаво златно бижу.
Джеф се почеса по главата. Ноктите и кокалчетата на пръстите му бяха черни.
— Добре. Дай да видя. Обикновено не ми носиш хубави неща, Майк.
Артър бръкна в джоба си и пръстите му се обвиха около гривната. Майк и Джеф стояха и чакаха. Двамата бяха доста страховити. Ако възникнеше проблем, нямаше къде да избяга. Както и да е, вече беше прекадено късно. Сложи гривната на тезгяха.
Джеф изсвири тихо през зъби.
— Това е истинска красота. Много хубава, да. Колко искаш за нея, Артър?
— Не я продавам. Само търся малко информация за нея. Беше на жена ми.
— Аха. Ами самата гривна е осемнадесеткаратово злато. Сериозно нещо. Вероятно от Европа, може да е и английска. Ще трябва да проверя маркировката. А талисманите са с различно качество и на различна възраст. Всичките са добри, но някои са по-добри от другите. Този със слона — изумрудът е първокласен. Бих казал, че гривната е викторианска, но повечето от талисманите са по-нови. Сърцето изглежда съвременно, ново е. Виж, не е заварено както трябва на мястото си, халкичката само е притисната. Жена ти скоро ли го е купувала?
— Не мисля… — поклати глава Артър.
— Е, изглежда сякаш е добавено набързо. Тигърът е хубав, но е масово производство, вероятно през петдесетте или шестдесетте. Напръстникът и книгата са чудесно качество, но слонът е скъп.
— Мисля, че е индийски.
— Няма да ти възразя за това, Артър. — Джеф се взря по-отблизо. — Хъм, талисманът цвете може би е акростих.
— Това не е ли когато не си сигурен за висшите сили? — попита Майк.
— Не, това е „агностик“ — засмя се Джеф. — Акростихът е бил популярен във викторианска Англия. Това са бижута със скъпоценни камъни, които образуват име или съобщение. Обикновено се подарявали от роднина или любим човек като сантиментален подарък. Ето. — Той извади златен пръстен от една витрина. — Виждате ли как камъните са подредени в една редица? Първите букви на всеки един от тях образуват думата „dearest“10. Диамант, изумруд11, аметист, рубин, изумруд, сапфир и топаз.
— Значи мислиш, че цветето казва нещо? — попита Артър.
— Ами, да видим. Вероятно е от двадесетте години на двайсети век — ар нуво. Мисля, че първоначално е било медальон, а не талисман, защото халкичката е много изящна. Има изумруд, аметист, рубин, лапис лазули12 и перидот13.
Артър нареди инициалите няколко пъти в ума си.
— Камъните от външния ред може да означават „перла“. А това в средата не е ли миниатюрна перла?
— Така е — кимна Джеф. — Впечатляващо нещо, Артър. Познаваш ли някой, който се казва Пърл?
Артър се намръщи.
— Струва ми се, че може да е името на майката на Мириам.
12
Скъпоценен камък, съставен главно от лазурит и примеси от содалит, слюда и пирит — бел. Wizard