— Да. Помня, че когато бях момиче, майка ми ме накара да седна и ми каза, че са станали две важни неща. Едното, че са намерили Мерилин Монро мъртва, и, второто, че Пърл Кемпстер довела любовника си вкъщи, преди да получи окончателен развод.
— Мерилин Монро е умряла през 1962, нали?
— Да, точно така.
— Имаш добра памет.
— Благодаря, Артър. Опитвам се да карам сивите клетки да работят. Обаче новият на Пърл Кемпстер беше лош човек, но тя не го виждаше. Нищо чудно, че горката Мириам замина така.
— Знаеш и за това?
— Ами да. Младо момиче вижда как родителите и се разделят, а след това майка и си намира грубиян за приятел. Предполагам, че затова Мириам последва оня доктор, за когото работеше, когато той замина за Индия. Защо иначе ще отива на едно толкова чуждестранно място?
Артър примигна. Изведнъж разбра. Нищо чудно, че г-жа Кемпстер беше толкова кисела с него. Беше минала през развод, дъщеря и беше избягала в чужбина, а имаше и неподходящ любим. Беше от хората, които се борят и оцеляват.
— Благодаря, Вира, много ми помогна.
— Няма нищо. Няма защо. — Тя бутна очилата по-нагоре на носа си. — Предполагам си мислиш, че стоя тук по цял ден и клюкарствам.
— Аз, ъм…
— Е, не е вярно. Говоря с хората за това, което знаят, което им е познато. Пощата е средище на общността. Важна е за живота на селото.
— Разбирам. Благодаря ти още веднъж.
Чувстваше се малко неудобно заради това, че му бе помогнала така.
Когато се обърна да излезе, Артър видя около себе си малък полукръг от пенсионери. Те бяха наклонили глави под различни ъгли и слушаха разговора. За момент си спомни филма за зомбитата, който беше гледал късно една вечер по телевизията, където немъртвите се скупчваха около жертвите си, готови да изядат мозъците им. Но ги съдеше прекадено сурово. Вероятно просто бяха самотни като него.
— Здравейте — вдигна ръка той. — Радвам се да ви видя всичките. Тъкмо си приказвах хубавичко с Вира. Може ли да мина? Благодаря ви. Благодаря.
Когато излезе навън, слънцето се беше показало. Беше разрешил загадката на още един талисман. При този нямаше нищо неприятно. Може би и с останалите щеше да е така — нямаше да се появяват още любими или въпроси, или притеснения. Да, вече се чувстваше по-добре.
— А, здравей, Артър. — Бернадет го забеляза от другата страна на улицата и му махна. — Само да те види човек сега! Отиваш в Грейсток и после не спираш да пътуваш. Изведнъж стана като Майкъл Пейлин14.
Артър се усмихна.
— Днес се отбих да ти донеса един пай. Онзи мил човек с косачката срещу теб ми каза, че си излязъл. Дадох пая на г-жа Мортън.
— Съжалявам. Трябваше да ти кажа.
— Няма нужда да ми обясняваш, Артър. Аз не съм ти пазач. Хубаво е да те види човек да излизаш, това е всичко.
— Как върви търсенето на университет? — обърна се Артър към Нейтън.
— Добре — отговори младежът.
— Университетът в Манчестър изглежда интересен — каза Бернадет. — Много модерен.
— Добре.
— Имаш раница — отбеляза тя.
— Да. И сандали.
— Приличаш на истински пътешественик.
— Ходих до Лондон.
Нейтън вдигна поглед с изпълнено с очакване лице. Артър не обясни нищо повече. Не искаше да говори за Дьо Шофан.
— За утре имаш ли някакви планове? — попита Бернадет. — Ще правя няколко пудинга в платно. Приготвям ги в бели памучни кърпи.
Устата на Артър започна да се пълни със слюнка, но вече имаше план.
— Решил съм да отида при дъщеря си — отговори той. — Не сме се виждали много отдавна.
Не искаше да рискува Луси да изчезне от живота му, както Мириам си бе отишла от Пърл.
— Чудесно. Е, радвам се, че се видяхме. Може би някой друг път?
— Да, със сигурност. Довиждане засега.
Артър извади мобилния си и позвъни на дъщеря си. Тя не отговори и той затвори. Но след това набра отново и остави съобщение. „Луси. Татко е. Бях в Лондон. Обаждам се само да видя дали можем да започнем отначало. Аз… ъм, липсваш ми и мисля, че трябва отново да сме истинско семейство. Искам да говоря с теб за нещо, свързано с майка ти. Ще мина през теб около десет и половина утре сутринта. Надявам се да се видим.“
След това наблъска покупките си от пощата в раницата и тръгна към къщи. Сега знаеше защо Мириам е тръгнала да пътува. Но защо не му беше казала нищо за това?
Зелени филизи
Когато на следващата сутрин Артър се събуди, нещо се беше променило. Първо, беше се успал. Будилникът му беше спрял, цифрите замръзнали на три сутринта. Знаеше, че не е толкова рано, защото небето навън беше бяло като хартия и се чуваше косачката на Тери. Ръчният му часовник показваше девет часа. Обикновено това би го накарало да изпадне в паника. Вече беше закъснял за закуска с един час. Но сега се облегна на възглавницата си, като не мислеше за нищо друго, освен че отива при Луси.
14
Michael Palin – английски комедиант, актьор, писател и телевизионен водещ. Прави и редица документални филми, пътувайки из цяла Англия. – Б.пр.